Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 88

— Ближи ме.

Коленичих и притиснах лицето си в цепката, усещайки как езикът ми се плъзга по здраво стиснатия й сфинктер. Обгърнах с една ръка бедрата й, а другата пъхнах отдолу и открих, че вече е влажна и готова. Палецът ми хлътна в нея, докато с езика продължавах да галя сфинктера, стараейки се да синхронизирам и двете движения. Тя изстена, някъде от дълбините на гърлото си и ние…

… се озовахме…

… сред течна синева. Подът изчезна, заедно с него и усещането за гравитация. Измъкнах палеца си от нея, Вардани се обърна и се оплете около мен като бръшлян около камък. Течността не беше вода, защото телата ни бяха покрити с влажна пот, а аз вдишвах горещ тропически въздух. Вардани се плъзгаше надолу по мен, докато накрая спря, с ръце и устни върху щръкналия ми член.

Не можах да издържа дълго. Носех се из безкрайната синева, докато новите, пневматични гърди на Таня Вардани се притискаха в бедрата ми, зърната й чегъртаха хлъзгавата ми кожа, устните й ме засмукваха, а пръстите й стискаха ритмично бузите ми, издържах точно колкото да забележа някакъв източник на светлина над нас, след което мускулите на врата ми започнаха да се изпъват, извивайки главата ми назад, а по нервите ми потекоха трескави сигнали, предупреждаващи за наближаването на върховното удоволствие.

Изглежда в системата имаше вграден вибрационен ефект, защото оргазмът ми продължи близо трийсет секунди.

Когато се отдръпнах назад, открих, че Таня Вардани плува пред мен с разпилени коси, а от захилената й уста се стича слюнка и сперма. Пресегнах се, сграбчих я за крака и я придърпах към мен. Тя изстена и аз запуших устата й с език. Стонът й накара средата, из която се носехме, да завибрира отново и аз почувствах, че в отговор пак се втвърдявам. Напъхах езика си вътре, забравяйки в началото да дишам, но бързо установих, че дори не се налага да го правя. Тялото й се извиваше все по-трескаво, тя ме обгърна с бедра, повдигна се и допря влажния си орган в лицето ми. След това сграбчи главата ми с две ръце и я притисна навътре. Започнах да я смуча, тя млъкна, после изпищя и потрепери, преди да се успокои.

Двамата бавно изплувахме на повърхността. Астрономически невъзможно червено слънце се спускаше бавно над хоризонта, къпейки внезапно придобилата нормален изглед вода около нас в петниста, червеникава светлина. Две луни висяха в небето на изток, а зад нас вълните се разбиваха в белия пясък под палмите.

— Ти ли… създаде всичко това? — попитах, като кимнах към гледката.

— Ами! — Тя избърса водата от лицето си. — Имаше готови шаблони. Харесва ли ти?

— Поне засега. Но имам чувството, че със слънцето малко са прекалили.

— Да, както и с дишането под водата.

— Аз направо забравих да дишам. — Вдигнах ръка и изпружих напред показалец. — Бях зает с по-важни неща. Това напомня ли ти нещо?

За моя изненада тя се изчерви. След това се засмя, изпръска ме и се отправи към брега. Полежах още малко във водата, сетне я последвах.

Пясъкът бе топъл и фин и благодарение на нечия досетлива глава въобще не се лепеше по тялото. Отвъд бреговата ивица се виждаха нападали от палмите кокосови орехи, някои от които бяха строшени от яките челюсти на пълзящите около тях раци.