Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 91

— Свършено е с вас, момчета — рекох, с удивително спокойствие.

— Много смешно, друже. — Този, който ме обезоръжи, ме извъртя и сега гледах във фунията на фотонера. Същите дрехи, идентична лицева маска. Същата черна раница. Още двама техни близнаци се мотаеха някъде отзад и държаха под постоянно наблюдение изхода на помещението. Дулата на техните фотонери сочеха към пода. Ентусиазмът ми да изравня шансовете за успех на двете страни започна да се топи като екранчето на изключен монитор.

Игра на време.

— Кой ви праща, момчета?

— Виж какво — прекъсна ме първият. — Нещата стоят така. Дошли сме за нея, ти си само купчина крачещ въглерод. Затвори си устата и може би ще вземем и теб, да сте си чифт. Но продължаваш ли да ме дразниш, ще те изпека на грил, колкото да видя как изглеждат в печено състояние емисарските ти клетки. Ясен ли съм?

Кимнах, полагайки отчаяни усилия да се освободя от постсъвкупителната вялост, която ме бе завладяла. Пристъпих едва забележимо от крак на крак…

… и прогоних скорошните спомени.

— Добре. А сега, да ви видя ръцете. — Той бръкна в един от джобовете на костюма си и извади контактен парализатор. Дулото на фотонера не мръдна и на милиметър от центъра на челото ми. — Един по един, разбира се.

Вдигнах лявата си ръка и я протегнах. Дясната стиснах зад гърба си, завладян от безсилен гняв.

Малкото сиво апаратче се опря в дланта ми и в горния край премигна едно индикаторче. Наложи се все пак да отмести встрани фотонера, инак парализираната ми ръка щеше да падне върху него…

Сега.

Парализаторът избръмча.

Пълна безчувственост. Студено. Локалната версия на усещането при прострелване с лъчев парализатор. Ръката ми увисна като мъртва риба и едва не забърса дулото на фотонера, въпреки че го бе изместил. Той се отдръпна едва забележимо, но това бе само рефлекс. Маската се захили.

— Чудесно. А сега и другата.

Усмихнах се и го застрелях…

Гравитационна микротехнология — най-новото изобретение на компания „Калашников“.

… от хълбока. Три пъти в гърдите, надявайки се да пробия бронята и да засегна раницата. Алена кръв…

На близка дистанция „Калашников АКС91“ е в състояние да се издигне във въздуха и да преодолее разстоянието до биоимплантанта в дланта.

… обагри стелт костюма и ме опръска по лицето. Той се олюля, размахвайки във въздуха фотонера. Другарите му…

Почти безшумен, максимална мощност при десетсекундни откоси.

… все още не бяха осъзнали какво е станало. Стрелях високо към двама от тях, вероятно уцелих единия някъде. Те се претърколиха и потърсиха прикритие. Отекна ответен огън, далеч от мен.

Извъртях се, влачейки парализираната си ръка като чувалче с пясък, и потърсих Вардани и нейния похитител.

— Не го прави, човече. Защото аз…

Стрелях право в прозрачната маска.

Куршумът го отхвърли поне три метра назад, в разперените ръчища на една фитнес машина, където остана да лежи неподвижно.

Вардани рухна на земята, сякаш костите й се бяха втечнили. Хвърлих се до нея, преследван от изстрели на фотонер. Озовахме се един до друг.

— Как си? — попитах задъхано.

— Добре — прошепна тя, притисната към пода.