Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 89

Любихме се отново, на самия бряг сред вълните, като този път Таня Вардани ме възседна, шляпайки по бедрата ми с идеално оформеното си дупе. Зарових лице в гърдите й, повдигнах я отдолу с длани и я спусках бавно обратно, докато усетих, че отново потреперва и застива върху мен, а тръпките, които я разтърсваха, ме подлудяваха не по-малко. И този път повтарящата програма завъртя оргазма между двама ни, прехвърляйки го напред-назад като осцилиращ сигнал, който постепенно отслабваше, докато накрая се стопи.

Това беше любов. Идеално допълваща се страст, впримчена, дестилирана и усилена до предела на поносимост.

— Ти ли свали ограничителите? — попита ме тя, малко задъхано този път.

— Разбира се. Да не смяташ, че съм готов да премина през всичко това и да изляза подпухнал от хормони и пълен със сперма?

— Да премина през всичко това? — Тя вдигна глава и ме погледна ядосано. Ухилих й се.

— Ами тъй де. Това е за теб, Таня. Нямаше да съм тук, ако… ей, не хвърляй пясък!

— Шибан…

— Чакай…

Отбих шепата пясък с едната ръка, а с другата я съборих във водата. Не можех да си сдържа смеха.

— Само не ми посягай, жено — произнесох с престорено сериозен глас, като герой от „Демони с юмруци на сирени“.

— Като те гледам, май нямаш нищо против да ти посегна — рече тя.

Беше права. Гледката на разхубавеното от системната магия тяло бе породила съответните сигнали в тялото ми и членът ми отново се изпълваше с кръв като завъртян на бърз кадър филм за узряването на сливов плод.

Размахах ръце и се огледах.

— Знаеш ли, Таня, шаблон или не, ама си го бива местенцето.

— Първо място на миналогодишния фестивал за киберсекс симулатори. — Тя сви рамене. — Искаш ли да поплуваме? Или да се разходим до водопада зад дърветата?

— Идеята е чудесна.

Докато крачехме между дърветата, се наведох и взех един току-що паднал кокосов орех. Раците се разбягаха с комична припряност и се заровиха в пясъка, откъдето надничаха само ядосаните им очички. Завъртях ореха в ръце. Черупката му от едната страна бе съвсем зелена. Пробих вътрешната мембрана с палец и го доближих до устните си, навеждайки го като кратуна. Млякото вътре бе приятно изстудено.

Още едно чудесно хрумване.

Както и следваше да се очаква, земята под краката ни бе почистена от клечки и насекоми. Една тясна пътека водеше между дърветата. Поехме по нея, хванати ръка за ръка, докато над главите ни чуруликаха пъстроперести птички, а от клоните малки, сладки маймунки издаваха различни звуци.

Водопадът бе на две нива и се изливаше под широка дъга в просторно езеро, от което започваше ромолящ ручей. Стигнах малко преди нея и се изправих, разперих ръце и погледнах надолу. Усмихнах се. Сега бе моментът да ме блъсне във водата.

Нищо.

Обърнах се да я погледна и открих, че трепери.

— Ей, Таня — взех лицето й в ръце. — Добре ли си? Какво има?

Но вече знаех какво има. Спомени от шибания лагер. Оздравителната техника, която й бях приложил, е сложен процес, който понякога, макар и временно, може да поеме в обратна посока.