Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 240

Кимнах. Когато бяхме на брега, разказах на Вардани и Вонсава за застиналите марсианци от външната страна на корпуса, на които се бях натъкнал, докато двамата с Карера играехме нашата смъртоносна игра. Но не им казах за последния половин час, който бях прекарал вътре в кораба, за нещата, които бях видял и чул да се прокрадват и носят около мен, докато се препъвах обратно към изхода с реактивната рама на Карера на гръб. Истината е, че се бях уплашил тогава и се стараех да не откъсвам поглед от мъничката черна точка на изхода, да не поглеждам при никакви обстоятелства встрани.

„Тетраметова халюцинация“ — си казах малко по-късно и се надявах, че е било това.

— И защо не взе траулера?

Тя поклати отново глава и загаси цигарата.

— Нали ти казах — уплаших се. Докато изрязвах „колодите“ на двамата — тя потрепери. — Имах чувството, че ме гледат с мъртвешките си очи. Хвърлих ги обратно в мрежата, а „колодите“ им запокитих надалеч в морето. После избягах.

Дори не се опитах да взривя входа на пещерата и да си прикрия следите. Вървях пеша чак до Собървил. Последните няколко километра ме качи един млад мъж. Връщаше се с децата си от разходка. Предполагам, че сега те всички са мъртви.

— Сигурно.

— Но… Собървил не беше достатъчно далече. Побягнах на юг. Бях в околностите на Буткинари, когато Протекторатът заплаши да се намеси във войната. Присъединих се към една колона бежанци, но частите на Картела ни застигнаха и ни натикаха в концентрационен лагер. По онова време ми се стори като справедливо възмездие за стореното.

Тя метна цигарата надалеч.

— Смешно ли ти е?

— Не — допих си кафето. — Но е интересно. Какво всъщност правеше в Буткинари? Защо не отиде право в Индигоград? Нали си кемпистка симпатизантка?

Тя направи кисела физиономия.

— Такеши, едва ли кемпистите щяха да ми се зарадват. Току-що бях изтребила цялата им експедиция. Щеше да е доста трудно за обяснение.

— Кемпистите?

— Ами да. — За миг долових в гласа й леко задоволство. — Откъде иначе екипировка за експедицията? Скафандри, земекопни машини, монитори и инфообработващи системи за вратата. Какво искаш, Такеши? Ние бяхме в навечерието на войната. Откъде да намеря всички тези неща? Кой мислиш, че изтри всякакви сведения за находката от архива в Приземяване?

— Както вече ти казах — отвърнах, — не ми се щеше да се задълбочавам в това. Значи кемпистите са го направили. Защо тогава ги изби?

— Не зная — тя повдигна рамене. — Стори ми се, че… О, не мога, Ковач.

— Ясно — кимнах, макар че нищо не ми беше ясно.