Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 238

— И реши да преминеш на другата страна. — Същото презрение в гласа й, като онази нощ в бара, когато си тръгна с Шнайдер.

— Е, не веднага. Известно време обмислях идеята да видя сметката на Кемп, но после осъзнах, че е безсмислено. Щеше да го замени някой роднина и колелото да се завърти отначало. Пък и по онова време войната вече изглеждаше неизбежна. Както казваше Квел, остави нещата да следват своя хормонален курс.

— Така ли оцеляваш сред всичко това? — прошепна тя.

— За мен няма друг начин, Таня.

— Наблюдавах те. Откакто се познаваме. Завиждах ти за това твое спокойствие. За умението да живееш със себе си. Аз не мога… — тя направи безпомощен жест. — Не мога да ги прогоня от мислите си. Дхасанапонгсакул, Аирбоу, останалите. Нищо, че не ги видях как умират. Ти как разбра?

— Защо първо не ми дадеш една цигара?

Подхвърли ми мълчаливо пакета. Изгубих една-две минути, докато се занимавах с цигарата, но и това не помогна.

— Не с емисарската интуиция, ако така предполагаш. Тя не действа по този начин. Но още от началото подуших, че нещо не е наред. Не можех да повярвам, че причината е в теб. Дори когато саботира контейнерите…

Тя се надигна.

— Вонсава каза…

— Да, зная. Тя смяташе, че е бил Шнайдер. Не се опитвах да я разубеждавам. Всъщност, самият аз в началото бях на същото мнение. Особено след като Шнайдер избяга. Не исках да мисля, че си ти. Той беше далеч по-удобен като цел. Имах готово решение, защо да си напъвам мозъка? Съществуваха обаче цял куп данни, сочещи встрани от Шнайдер. Емисарската интуиция се захвана с тях, докато ги изкара на преден план.

— Като например?

— Като това, например — бръкнах в джоба и извадих миниатюрна инфоколона. Поставих я на масата и отгоре се появиха холоикони. — Би ли почистила екрана?

Тя ме погледна учудено, сетне се протегна и премести иконите в горния ляв ъгъл на екрана. Жестът ми бе добре познат от часовете, в които я бях наблюдавал да работи с мониторите. Кимнах и се засмях.

— Интересен навик. Повечето от нас ги прибират надолу. Свикнали сме да сваляме всичко в основата. Но ти си различна. Чистиш нагоре.

— Вичински. От него ми остана.

— Но ти не си Вичински, нали?

Тя се засмя.

— О, не. Не съм. Работила съм с него на Бредбъри и Нкрумахска земя, но съм поне два пъти по-млада. Откъде ти хрумна подобно нещо?

— А, просто така. Ей сега ми хрумна. Спомняш ли си онази киберсексвиртуалност? Имаше доста интересни черти в образа, който си бе придала. И се питах кой би познавал по-добре желанията на мъжете от някой мъж?

Тя ме гледаше все така усмихнато.

— Грешиш, Такеши. Кой би познавал по-добре желанията на мъжете от някоя жена — така е правилно.

За един кратък миг между нас проблесна невидима искра. Усмивката й се стопи.