Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 237

— Сигурно — опитах се да измисля някакъв начин да я разубедя, но нищо не ми идваше наум. — Нали си даваш сметка, че няма къде да се скриеш, ако Клинът реши да те потърси?

— Има ли такава опасност?

— Би могло… — въздъхнах. — Но се съмнявам. Вероятно има резервно копие на Карера на някоя отдалечена орбитална станция, но ще мине известно време, докато разберат, че е мъртъв. И още малко, докато получат разрешение да „нахлузят“ резервното копие. Дори да се появи край Дангрек, няма кой да му каже какво е станало там.

Тя потрепери и отмести поглед встрани.

— Трябваше да го направя, Таня. Трябваше да прикрия всички следи. Знаеш го не по-зле от мен.

— Какво? — тя ме стрелна с поглед.

— Казах… че го знаеш не по-зле от мен. — Задържах погледа й. — Нали и ти си направила същото предишния път? Не се безпокой. Само аз го знам. А и повече никога няма да ме видиш. Просто съм любопитен.

Тя сведе глава. Ветрецът отнесе настрани дима от цигарата й. Очите й бяха втренчени в нещо, което не виждах.

— Откога знаеш?

— Откога ли? Сигурно от деня, когато те измъкнахме от лагера. Някой друг бе направил опит да те изведе от там. Комендантът се изпусна да ни го каже.

— Не го очаквах от тип като него.

— Но е така. Да не забравяме и инцидента в „Мандрейк“. Това вече беше номер, стар като света. Накарай мъжа да мисли с оная си работа и го напъхай право в ръцете на конкуренцията. — Тя потрепери. Едва сдържах усмивката си. — Извинявай, ако се изразих малко по-грубо. Просто се чувствам глупаво. Я ми кажи, онези момчета с пушките сериозни намерения ли имаха, или само хвърляха прах в очите?

— Не зная. — Тя поклати глава. — Войници от революционната гвардия. Ударната сила на Кемп. Те премахнаха Денг, когато им влезе в дирите. Истинска смърт, с унищожена „колода“. Казаха ми го, докато те чакаха да се появиш. Може би искаха да ме изплашат. Сигурно накрая и мен щяха да застрелят.

— Мда, видяха ми се доста убедителни в действията. Но въпреки това реши да ги потърсиш, така ли?

— Да — призна тя за първи път. — Въпреки това.

— И ще ми кажеш ли защо?

Таня направи едва доловимо движение, нещо средно между потръпване и поклащане на глава.

— Добре де, поне ми кажи как.

Тя се облегна назад и ме погледна.

— С кодиран сигнал. Изпратих го, докато двамата с Ян се надлъгвахте с „Мандрейк“. Казах им да чакат моя сигнал, а сетне, когато вече бях сигурна, че заминаваме за Дангрек, се обадих от стаята. — Тя се усмихна. — Поръчах си бельо — по каталог. От една местна фирма. Това беше.

— Откога си кемпистка?

Тя се намести на стола.

— Ковач, аз не съм тукашна. Не ме интересува политиката, нито имам право да се меся в нея. — Отново познатото ядосано изражение. — За Бога, Такеши. Това е тяхната планета, не разбираш ли?

— И това ако не е политически възглед.

— Няма нищо лошо човек да вярва в разни неща. Понякога ти завиждам заради професионалното безразличие.

— Не е никак лесно да го постигнеш, Таня. — Опитах се да не прозвучи като извинение. — Представи си какво е да си военен съветник на Джошуа Кемп, докато Индигоград се разпада от вълнения и междуособици. Спомняш ли си неутрализаторите, с които ни посипа Карера? На Санкция IV за първи път видях да ги използват. Стражата на Кемп ги пусна срещу търговците на археологически находки в Индигоград, година преди началото на войната. Настроени на максимален заряд. Никаква прошка за експлоататорите. След първите няколко улични чистки започва да ти става безразлично.