Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 235

Тя се озърна, когато я наближих. Лицето й бе смръщено, мрачно и ядосано.

— Преследваш ли ме?

— Ни най-малко — излъгах. — Добре ли спа?

Тя поклати глава.

— Още чувам виковете на Сучиади.

— Разбирам те.

Когато тишината се проточи прекадено дълго, кимнах към арката.

— Ще ходиш ли там?

— Луд ли си? Не… Спрях само да погледна — тя махна към марсианския камък.

Престорих се, че чета техноглифите.

— Инструкция за управление на свръхсветлинен двигател. Познах ли?

Тя почти се засмя.

— Не. Това е поучителна тирада. Нещо средно между поема и безопасни съвети за оперушинване. Има и уравнения, вероятно за това как да се лети при различни условия. Тук пише… — тя млъкна, сетне поклати глава. — Не, не мога да го преведа. Има обещание за нещо ново, просветление, усещане за вечност, описание на мъчителните и изпълнени с надежда часове на очакването, преди да се научиш да летиш. И предупреждение да изпразниш червото, преди да литнеш над гъстонаселен район.

— Майтапиш се. Това не го пише.

— Пише го. И всичко е обвързано. — Тя се обърна. — Не го знаеш, но ги е бивало да интегрират различни факти. Просто са гледали на света по друг начин.

Демонстрацията на познания изглежда я бе изтощила. Главата й клюмна.

— Тръгнал съм към кафенето, което ни показа миналия път Руспиноджи. Не зная дали стомахът ми ще задържи каквото и да било, но съм решил да опитам…

— Хубаво — рече тя. — Ще дойда с теб. — Погледна мобилния костюм, който носех под дрехите, взети от някакъв амбулантен търговец в Изкоп 27. — Дали и аз да не си намеря нещо такова.

— Не си заслужава, за времето, което ни остава.

Закрачихме нагоре по склона.

— Сигурен ли си, че ще се получи? — попита ме тя.

— Кое? Продажбата на Руспиноджи на най-великото археологическо откритие през последните петстотин години на цената на виртуален симулатор и нерегистрирана стартова площадка на черния пазар? Ти какво мислиш?

— Мисля, че той е един скапан търговец и не бива да му се доверяваш повече, отколкото на Хенд.

— Таня — отвърнах, като подбирах внимателно думите си. — Не беше Хенд този, който ни продаде на Клина. Руспиноджи получава сделката на хилядолетието и той го знае. Сигурен съм, че ще удържи на думата си.

— Щом казваш. Нали си Емисар.

Кафенето беше досущ както го помнех — разкривени столове и захабени метални маси под сянката на главното скеле. Отгоре мъждукаше флуоресцентното изображение на холоменюто, под една от тонколоните се виждаше неактивиран списък с изпълнения на Лапиний. Бяхме единствените клиенти.

Изпълнен с професионална досада келнер изникна от небитието и застана до нашата маса с негодуващо изражение. Вдигнах поглед към менюто, сетне към Вардани. Тя поклати глава.