Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 233

— Очаквах да ми кажеш.

— След по-малко от година ще сключи същите договори с Картела, обявявайки началото на нова, благополучна епоха. А ако не го направи, народът ще го изгони и ще издигне друг на негово място.

— Не ми прилича на човек, който би си тръгнал мирно и тихо.

— Да, това е проблемът, когато дадеш глас на народа — кимна Руспиноджи. — Срещал ли си се с него?

— С Кемп ли? Няколко пъти.

— И какво представлява?

„В него има нещо от Айзък. И от Хенд. Той е като всички тях. Същата напрегнатост, същата неотклонна убеденост в собствената правота. Само дето мечтите му са различни от нашите.“

— Висок — произнесох на глас. — Много висок.

— Ах, това вече го знам.

— Това безпокои ли те, Джоко? — обърнах се към момчето-мъж до мен. — Какво ще стане, ако Кемп спечели войната.

Той се ухили.

— Съмнявам се политическите му съветници да са различни от тези на Картела. Всеки има своите апетити. А пък и с това, което ми даде, мисля, че ще мога да се пазаря и да откупя напълно ипотекираната си душа. Стига преди това да успеем да обезвредим тези твои информационни мини, които си заложил из мрежата.

— Успокой се. Нали ти казах, заложих само пет. Достатъчно, за да сплаша „Мандрейк“, когато се натъкнат на две-три от тях. Пък и нямах време за повече.

— Хм. Ако питаш мен, трябва да си луд, за да се излагаш на подобен риск. Ами ако „Мандрейк“ ги обезвреди всичките?

— Пак няма да са сигурни дали не съм заложил още. Далеч по-безопасно е просто да ми дадат парите. Такава е същината на добрия блъф.

— Да бе, забравих, че си Емисар. — Той побутна миниатюрната машинка с герба на Клина, която бях поставил на масата между нас. — Сигурен ли си, че „Мандрейк“ няма да успее да засече излъчването?

— Довери ми се — думи, които извикаха усмивка на устата ми. — Кодираща система, последна дума на техниката. Без малката черна кутийка предаването ще изглежда като най-обикновени радиосмущения. За „Мандрейк“ и за всеки друг. Ти си гордият и неоспорим притежател на цял-целеничък марсиански кораб.

Руспиноджи се пресегна и взе машинката в ръка.

— Добре. Достатъчно. Споразумяхме се. Не е необходимо да ме удряш по главата с това. Добрият търговец знае кога да прекрати пазарлъка.

— Но те съветвам да не таиш каквито и да било задни мисли — предупредих го аз.

— Аз съм човек на думата, Такеши. Най-късно вдругиден. Най-доброто, което е на пазара. В Приземяване, независимо от цената.

— И специалист за настройките. Истински специалист, не някой виртуален аутсайдер.

— Странно отношение за човек, възнамеряващ да прекара следващите десетина години във виртуалността. Аз самият имам виртуална степен, ако не ти е известно. Бизнесадминистрация. Над трийсетина успешни виртуални сделки. Много по-лесно, отколкото да се мъчиш да ги сключваш в реалния свят.

— Добре де, не се изразих правилно. Исках само да ти напомня да не си пестиш парите за мен.

— Ами щом не ми вярваш — повдигна той рамене, — защо не помолиш твоята млада приятелка? Вонсава.