Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 232

„Съжалявам.“

„Наистина ще съжаляваш, ако кожата му се пропука.“

С вдигнато лицево стъкло, задъхан от сборичкването, Карера навярно бе поел с пълни гърди отровния прах. Голяма част се бе отложила по лицето и очите му.

Действието настъпи мигновено, защото го чух да крещи.

Той отстъпи назад, изпусна фотонера и вдигна ръце към лицето си. Така обаче само втри отровата по-навътре в кожата. Виковете му преминаха в дрезгави стенания, а между пръстите му се появи червеникава пяна. Малко след това оранжевият прах изглежда прояде гласните му връзки, защото виковете стихнаха до ужасяващо гъргорене. Кой знае защо ми напомняше на звук от запушена тръба.

Той рухна на пода, без да сваля ръце от лицето си, сякаш се опитваше по този начин да го задържи на мястото му. От устата му бликнаха грамадни кървави мехури. Докато се наведа да взема фотонера от пода, вече се давеше в собствената си кръв. Под полуподвижния слой от бронесплав тялото му се гърчеше в конвулсии.

„Съжалявам.“

Опрях дулото на оръжието в лицето му и натиснах спусъка.

42.

Когато привърших разказа, Руспиноджи плесна с ръце като дете, което е слушало приказка.

— Ама това е чудесно — въздъхна той. — Истински епос!

— О, престани — срязах го аз.

— Не, наистина. Ние имаме толкова млада култура. Планетната ни история няма и век. Нуждаем се от такива неща.

— Уф — свих рамене и посегнах към бутилката на масата. Усетих тъпа болка в заздравяващия си лакът. — Мога да ти преотстъпя правата, а ти ги продай на Лапиний. Току-виж излязла цяла опера от тази история.

— Смей се колкото щеш — отвърна Руспиноджи с блеснал поглед. — Но за такива неща винаги е имало пазар. Практически всичко, с което разполагаме, е внесено от Латимер, а човек не може да живее само с чужди сънища, нали?

Налях си половин чаша уиски.

— Не и Кемп.

— О, това е политика, Такеши. Не е същото. Миш-маш от квелистки сантиментализъм и старовремски комин… комун… — той щракна с пръсти. — Хайде, нали си от Харланов свят. Как му беше името на това?

— Комунитарианизъм.

— Да бе, вярно. — Той поклати мъдро глава. — Тези глупости не струват пукната пара, сравнени с някой героичен епос. Планирана продукция, социално равенство, дрън-дрън. Кой се интересува от това, за Бога? Къде е спасителят? Къде са кръвта и адреналинът?

Сръбнах от уискито и се загледах над тенекиените покриви към Изкоп 27, с ръждясалото, потъмняло скеле, което стърчеше нагоре в смрачаващото се небе. Според последните сведения и слухове войната се измествала в екваториалния пояс. Кемп нанесъл контраудар без разрешението на Картела.

Нищо чудно, след като вече не разполагаха с Карера, за да мисли вместо тях.

Преглътнах и потръпнах от горчивия вкус на уискито. Не беше като собървилското, което бяхме изпили заедно с Люк Дьопре само преди — възможно ли е — една седмица.

— Доста кръв се пролива и в момента — отбелязах.

— Да, в момента. Но това е революция. Помисли си за последствията. Да предположим, че Кемп спечели войната. Какво ще стане тогава? Аз ще ти кажа.