Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 220

Последният опита да ме неутрализира от близка дистанция, като блокира с длани дулото на автомата и го насочи нагоре, и същевременно нанесе удар с крак. Отличен ход срещу невъоръжен противник, но не и в този случай. Кракът му отскочи от мобилния костюм и той изгуби равновесие. Извъртях се и на свой ред го изритах с цялата сила, на която бе способен екзоскелетът.

Направо му скърших гръбнака.

Нещо изтропа върху бронята на гравибъгито. Погледнах към брега и зърнах фигури, които напускаха набързо пригодения амфитеатър, насочили оръжията си към мен. Пуснах един откос по-скоро рефлекторно, сетне скочих на седалката на гравибъгито.

Контролните системи се пробудиха още при първото докосване на таблото — светлинки и колонки от информация под дебелите бронирани стъкла на мониторите. Включих двигателите, вдигнах гравибайка на около половин метър от земята и го извъртях към брега — право срещу настъпващия авангард на Клина. Влязох в подсистемата за избор на оръжие.

— … уоууу, уоууу, УОУУУУ! — запяха едновременно ракетните установки и на лицето ми разцъфна усмивка.

Експлозивите не са кой знае колко ефикасни при сражение във вакуум. Липсва ударна вълна, а енергията, която се отделя, се разпилява бързо. Конвенционалните експлозиви са почти безполезни срещу противник, облечен в скафандър, а атомните оръжия нямат приложение при близък бой. В подобни условия е необходимо някое по-интелигентно оръжие.

Пакетите от „умни“ шрапнели оставяха сдвоени димни следи между войниците на брега, докато локаторите им изчисляваха с микросекундна точност траекторията до мястото, където органичните поражения ще са най-значителни. Всеки от взривовете освобождаваше градушка от мономолекулярни шрапнели със заострени краища, които се забиваха надълбоко в плътта на жертвата.

Тъкмо с подобно оръжие беше покосен моят 391-ви взвод само преди два месеца. Тогава Куок изгуби очите си, Еди Мунхарто — крайниците, а аз — рамото.

„Два месеца? А ми се струваше като цяла вечност.“

Онези от войниците, които бяха по-близо до взривовете, буквално се разтваряха в буря от метални частици. Виждах ги как се къпят в кървави пръски и се превръщат в оглозгани от шрапнелите, алени месива. Към по-отдалечените смъртта бе милостива.

Някои от шрапнелените пакети подминаха войниците, достигнаха подпорите на амфитеатъра и избухнаха при сблъсъка с тях. Цялата структура подскочи за миг във въздуха, сетне рухна долу, обхваната в пламъци. Отблясъците от експлозията засияха върху лъскавия корпус на „Анджин Чандра“, а ударната вълна вдигна прашни облаци.

Едва тогава открих, че очите ми са замъглени от сълзи.