Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 222

— Таня?

Тя долови нещо в гласа ми.

— Какво ще правим сега?

— Вратата по-лесно се затваря, отколкото отваря, нали?

— Да — тя ме погледна, търсейки отговора в лицето ми. — Процедурата по затваряне не изисква да се въвеждат специални кодове. Ти откъде знаеше?

— Стори ми се логично — вдигнах рамене. Съмнявах се да е от емисарскага интуиция. — Винаги е по-трудно да разбиеш ключалката, отколкото да затвориш вратата след това.

— Така е — съгласи се тя.

— Но все пак, колко време ще отнеме процесът?

— О, за Бога, Ковач! Откъде мога да знам? Няколко часа може би. Защо?

— Карера е жив.

— Какво? — ококори се тя.

— Тази голяма дупка в Люк… — продължих, без да потискам гнева си. — Карера я е направил. После се е измъкнал през предния люк, напръскал се е с бронесплав и сигурно вече е от другата страна на проклетата врата.

— Ами защо не го оставим там?

— Защото — отвърнах все така ядосано, — ако го оставим, може да се появи обратно, докато затваряш вратата, и да те застреля. Както и всички нас. Като знам какви неща може да има на борда на „Чандра“, нищо чудно да се появи с тактическа бойна глава.

— В такъв случай защо не изчезваме веднага оттук? — попита Вонсава. Тя посочи „Анджин Чандра“. — С това нещо само след няколко минути ще бъдем от другата страна на планетата.

Погледнах към Таня Вардани и зачаках. Само след секунди тя поклати глава.

— Не. Трябва да затворим вратата.

Вонсава вдигна ръце.

— Но защо, по дяволите? Кой го е грижа…

— Почакай, Амели — спрях я аз. — Мислиш ли, че толкова лесно ще се промъкнеш през обсадата на Клина? Дори с моя помощ. Боя се, че ще се наложи да го правим по трудния начин.

„А аз ще получа възможност да убия убиеца на Люк Дьопре.“

Не бях сигурен дали в мен говори тетраметът, или споделената бутилка уиски на палубата на ръждясалия траулер, но това едва ли имаше някакво значение.

Вонсава въздъхна и се изправи.

— С гравибъгито ли ще се придвижваш? — попита тя. — Или искаш реактивна рама?

— Ще ми трябват и двете.

— Така ли? — тя ме погледна с внезапен интерес. — И защо? Да не искаш от мен…

— На бъгито можем да монтираме атомна гаубица. Двайсеткилотонов заряд. Смятам да гръмна веднъж с това чудо през вратата — може пък да умерим Карера. Но най-вероятно няма. Той ще се е скрил някъде и ще очаква нещо подобно. Поне ще го задържим достатъчно дълго далече от вратата. През това време ще се прехвърля с реактивната рама. А после — отново свих рамене. — После честен двубой.

— И предполагам, че аз няма да уч…

— Точно така. Ти си незаменима — как се чувстваш, след като го разбра?

— Тук ли? — тя се огледа и кимна към разпръснатите трупове. — Чувствам, че не съм си на мястото.

41.

— Не можеш да го направиш — заяви тихо Вардани. Привърших с насочването носа на бъгито към центъра на вратата и се извърнах към нея.

— Таня, тази врата пред очите ни издържа на оръжия, които… — спрях, търсейки най-точната дума. — Които дори аз не разбирам. Наистина ли смяташ, че някакъв си жалък тактически ядрен заряд може да й стори нещо?