Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 206

— Причините невинаги ти дават право, лейтенант Ковач — странно, но гласът му изглеждаше поомекнал. — Джошуа Кемп също има причини да действа по своя начин и от негова гледна точка те са напълно уважителни. Това не значи, че е прав.

— Трябва да внимаваш какво приказваш, Айзък. Могат да те арестуват за подобни сравнения.

— Съмнявам се. Нали видя Ламонт?

— Аха.

Между нас се възцари мълчание.

— И тъй — рекох накрая, — смяташ да пратиш Сучиади на анатомизатора.

— Имам ли друг избор?

Разглеждах го мълчаливо.

— Ние сме Клинът, лейтенант. Знаеш какво означава това. — В гласа му се долавяше напрежение. Не разбирах само кого от двама ни се опитва да убеждава. — Ти си се клел във вярност, както и всички останали. Трябва да бъдем обединени пред лицето на хаоса и другите да го знаят. Да са наясно, че не могат да постъпват така с нас. Ако искаме да действаме ефективно, трябва да всяваме страх. Без него сме изложени на разложение.

— Щом казваш — затворих уморено очи.

— Не искам от теб да присъстваш.

— Съмнявам се, че ще има свободни места.

Бях затворил очи, но го чух да се движи. Когато ги отворих, открих, че се е надвесил над мен, опрял длани на масата, и лицето му е изкривено от гняв.

— Крайно време е да млъкнеш, Ковач. Забранявам ти да се държиш по този начин. — Той отстъпи назад и се изпъна. — Няма да ти позволя да сложиш кръст на кариерата си. Ти си способен офицер, лейтенант. Умееш да печелиш доверието на хората, имаш голям боен опит.

— Благодаря.

— Присмивай ми се колкото щеш. Това е факт.

— Това е биотехнология, Айзък. Вълчи гени, рефлекс на глутницата, серотониново потискане, емисарска школовка. Едно куче може да свърши това, което аз направих за Клина. Кучето Вьотин, например.

— Така е — кимна той. — Вие с Вьотин имахте сходни психопрофили. Ако не ми вярваш, мога да ти покажа заключението на нашите психолози. Същият градиент на Кемерич, същият коефициент на интелигентност, сходен емпатичен диапазон. За всеки лаик вие щяхте да сте едно и също лице.

— Да, само че той е мъртъв. Разлика, която дори лаикът би забелязал.

— Е, може да не сте били толкова еднакви в емпатично отношение. Емисарската школовка ти е помогнала да опознаеш Сучиади и най-вече да не го подценяваш. Сигурно щеше да се справиш с него по-добре от Вьотин.

— И какво излиза, Сучиади е сгрешил, защото е бил подценен от Вьотин? И това ако е причина да бъде изтезаван до смърт.

Той спря да крачи из кабината и се втренчи в мен.

— Лейтенант Ковач, струва ми се, че бях пределно ясен. Въпросът с екзекуцията на Сучиади не подлежи на обсъждане. Той е убил двама мои войници и утре призори присъдата ще бъде приведена в изпълнение. Може да не ми се нрави…

— Колко състрадателно от твоя страна.

Той не ми обърна внимание.

— … но това трябва да бъде извършено и аз ще го направя. А ти, ако си знаеш интересите, ще ме подкрепиш.

— Или какво? — отвърнах малко по-рязко, отколкото възнамерявах. Усещах, че изпускам инициативата в разговора.