Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 205

— Никой не може да се измъкне след подобно престъпление — добави Луманако. — Нали така, лейтенант? Не можем да позволим да ни избиват безнаказано. Анатомизатор за него.

— Наистина ли? — не свалях поглед от Карера.

— Щом ти казвам. Разполагаме с очевидци. Случаят е приключен.

Сучиади се размърда като смачкано насекомо.

Почистиха ме от паяците с дезактиваторна метла и ги събраха в специален контейнер. Карера ми подаде маркер и настъпващите към мен паяци изгубиха интерес.

— А сега, време е за доклад — рече той и ми кимна към „Чандра“.

Доскорошните ми спътници бяха отведени обратно във фибробалона. Никой от тях не направи — нито имаше тази възможност — какъвто и да било опит да се съпротивлява. Войниците от минохвъргачката продължиха да събират разпилените по пясъка неутрализатори.

Сучиади ми хвърли поглед, докато го отвеждаха. Видях, че едва забележимо поклаща глава.

Нямаше смисъл да ме предупреждава. И без това едва пристъпвах, та се наложи Карера да ми помага, докато се изкачвах по стълбичката на кораба. Прекосихме няколко коридора и се озовахме в малка кабина.

— Сядай, лейтенант. Ако си намериш място.

Помещението бе тясно, но вътре цареше безупречен ред. На пода бе положена гравикойка с изключена тяга, до нея имаше миниатюрно бюро, върху което се мъдреше статуетка от Дом Хън. Още една маса бе поставена в отсрещния ъгъл и върху нея имаше холопроектор. Една от стените бе заета от холопейзаж от Адорацион, изгрев над зелени хълмове. Другата бе заета от семейна снимка — тъмнокожата съпруга на Карера, обгърнала нежно широките му рамене, и трите му деца. На снимката командирът на Клина изглеждаше безмерно щастлив, но „ръкавът“ който носеше, бе по-стар от сегашния.

До масата забелязах спартански на вид железен стол и го дръпнах. Карера ме изгледа, докато сядах, и застана пред мен със скръстени ръце.

— Били сме си скоро у дома? — подхвърлих, гледайки семейната холография.

— Не чак толкова скоро — отвърна той със замислено изражение. — Ковач, ти знаеше много добре, че Сучиади се издирва от Клина.

— Не знаех обаче, че този е Сучиади. Хенд ми го представи като Жиан. Защо си толкова сигурен?

Той се усмихна.

— Добър опит. Моите приятелчета от корпорацията ме снабдиха с гениите кодове на всички бойни „ръкави“. Ужасно държаха да разбера, че Хенд е наел на работа военнопрестъпник. Смятаха, че така ще ме заинтригуват допълнително, и успяха.

— Военнопрестъпник, значи — повторих, докато се оглеждах. — Интересен термин за някой, който престъпва Декатьорския умиротворителен пакт.

— Сучиади е убил един от моите офицери. Офицер, при когото е бил на пряко подчинение. Според бойния устав това се определя като престъпление.

— Един офицер? Вьотин? — Не разбирах защо споря, освен може би по инерция. — О, стига, ти би ли приел заповеди от него?

— За щастие не ми се налага. Но неговият взвод му е бил фанатично предан. Вьотин беше добър войник.

— Айзък, не току-така го наричаха Кучето.

— Войната не е състезание…

— По популярност — довърших вместо него. — Чувал съм го и друг път. Вьотин беше гадняр и ти го знаеш. Ако Сучиади го е изпържил, навярно е имал уважителна причина.