Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 204

Маорските „ръкави“ бяха в далеч по-боеспособно състояние и затова го понесоха по-тежко. Дьопре и Сучиади се олюляха и рухнаха на пясъка, сякаш бяха простреляни с парализатори. Вонсава успя да контролира падането си и се претърколи на една страна, ококорила очи.

Таня Вардани продължаваше да стои със замаян вид.

— Благодаря ви, господа — обърна се Карера към войниците при минохвъргачката. — Чудесно попадение.

Неврални неутрализатори. Последният хит в овладяването на разбеснели се тълпи. Само преди няколко години вдигнаха колониалното ембарго от тях. Веднъж, в качеството си на местен военен съветник, бях наблюдавал ефекта им върху тълпа в Индигоград. Но никога досега не се бях подлагал на въздействието им.

„Охлаждане на емоциите — обясни ми тогава един млад ентусиазиран офицер. — Ето от какво се нуждаят. Колкото повече адреналин изливаш, толкова по-голямо количество инхибитори ти натъпкват тези машинки. Ако прекалиш с гнева, току-виж накрая ти спряло сърцето. Трябва да си истински дзенбудист, за да не ти подействат. Но такива не се срещат в бунтарски тълпи, нали?“

Опитах се да запазя пълно спокойствие и прогоних всякакви емоции от мислите си. Паяците висяха върху мен, но бяха престанали да ме жилят.

— По дяволите, лейтенант, тези гадинки май те харесаха.

Луманако стоеше до мен и се хилеше. Сигурно носеше маркер, та паяците се държаха на почтително разстояние от него и не го закачаха. Вдясно от него Карера се движеше в подобна зона на неприкосновеност. Огледах се и видях, че останалите офицери също са недосегаеми за неутрализаторите.

Много хитро, наистина.

Зад тях политкомисарят Ламонт ни сочеше с пръст и се хилеше.

Какво пък. Не можех да го виня.

— Да, време е да те почистим, Ковач — съгласи се Карера. — Ще ни извиниш, но нямаше друг начин да задържим този престъпник. — Той посочи Сучиади.

„Всъщност, Карера, би могъл да ни упоиш всички накуп, докато бяхме във фибробалона. Но нямаше да е достатъчно драматично, нито щеше да притежава нужната показност, която е неотменна част от всяко наказание, налагано от Клина на предателите, нали?“

Мисъл, която ме споходи като вледеняващ полъх.

Побързах да я прогоня, преди да се е превърнала в страх, гняв, или някакво друго силно чувство.

— За какво, по дяволите, говориш, Айзък? — реших да играя на неинформиран.

— Този човек — продължи Карера — ти се е представил за Жиан Жианпин. В действителност той се казва Маркус Сучиади и се издирва за престъпления срещу служители на Клина.

— Така е — потвърди засмяно Луманако. — Тази гадина утрепа лейтенант Вьотин и сержанта на неговия взвод.

— Вьотин? — погледнах към Карера. — Не го ли пратихте на Бункинари?

— Да, така беше — потвърди Карера, без да сваля поглед от сгърченото тяло на Сучиади. За миг си помислих, че ще го застреля. — И там този негодник първо отказал да му се подчини, а сетне му видял сметката с фотонера. Убил го и му изгорил „колодата“. Сержант Брадуел се опитал да му попречи и бил третиран по същия начин. Още двама от хората ми получили увреждания на „ръкавите“ си, докато овладеят този маниак.