Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 152

Хенд ме погледна учудено.

— Ти знаеше ли го?

Разперих ръце. Все още трепереха едва забележимо. Скритите под кожата биоимплантанти непрестанно се стягаха и разпускаха.

Направих опит да ги успокоя.

— Предположих го. По време на боя. — Срещнах погледа му. С периферното си зрение забелязах, че Вардани ни наблюдава. — Наречи го емисарска интуиция. Фотонерите не можеха да им въздействат, защото вече бяхме атакували колонията им с подобни оръжия и те се бяха научили да ги неутрализират.

— А резонаторното оръдие? — попита Сучиади, но гледаше към Сън.

Тя поклати глава.

— Подложих ги на минитест с резониращ лъч и нямаше никакви последствия. Нанолите резонират вътре в полето, но не получават никакви увреждания. Още по-слаб е ефектът на фотонерния лъч.

— Твърдите проектили са единственото нещо, което им действа — заяви Хенд замислено.

— Да, но не за дълго — рекох и се изправих. — Дайте им още малко време и ще се научат да се предпазват и от тях. А също и от корозиращите гранати. Трябваше да ги оставя за накрая.

— Къде отиваш, Ковач?

— На твое място, Хенд, щях да накарам Амели да ни вдигне още по-високо. Разберат ли, че не всичко, което ги избива, живее на повърхността, ще започнат да си отглеждат по-дълги пипала.

Излязох в коридора и се спуснах обратно в хангара. Люк Дьопре най-сетне бе успял да задейства автоматичната прицелна система на картечниците. Спуснал крака от люка, той пушеше и разглеждаше замислено песъчливия бряг под нас. В другия край на платформата седеше със скръстени крака Жиан Жианпин. И двамата мълчаха мрачно.

Облегнах се на една подпора и затворих очи. Един час и трийсет и пет минути. Обратно преброяване.

В съзнанието ми изникна образът на Крюкшенк. Замислена, засмяна, в кулминацията на оргазма, разкъсана в небето…

Престани.

Чух шум от триещи се дрехи зад мен и се обърнах. Беше Жиан.

— Ковач — той приклекна, за да е на едно ниво с мен. — Ковач, съжалявам. Тя беше добра душа…

Интерфейсният автомат шляпна в ръката ми и в следния миг го опрях в челото му. Той се отдръпна стреснато назад.

— Млъквай, Жиан — процедих през стиснати устни. — Кажеш ли още една дума, ще опръскам Люк с мозъка ти.

Чаках, стиснал автомата, който сякаш внезапно бе натежал. Не след дълго Жиан се надигна и ме остави сам.

Час и петдесет минути. Всяка изминала секунда пулсираше в главата ми.

29.

Хенд свика обща среща една минута и седемнадесет секунди преди отварянето на вратата. В началото не се намесваше, решил да остави на другите да изпуснат парата. Във всеки случай, след като напуснах горната палуба, оттам се чуваха доста викове. От време на време някой слизаше в хангара, но не се приближи към мен, нито ме заговаряше. Единственият, който не ми даваше покой, беше Семетайр.

„Не ти ли казвах, че за мен също ще се намери работа тук?“

Затворих очи.

„Къде ти е сега оръжието, Клинов вълк? Къде е кипящата ти ярост, когато толкова ти трябва?“

„Аз не…“

„Търсиш ли ме вече?“