Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 154

Хенд кимна.

— А кодът на Клина? — попита Сучиади. — Той нищо ли не значи?

Нови развълнувани въпроси след думите на Сучиади.

— Какъв код?…

— За какво говори той? За идентификационен код ли?…

— Как е възможно да не ни…

— Млъкнете всички — за мое учудване те го направиха. — Командването на Клина ни прати опознавателен код, който да използваме в случай на спешна евакуация. Не ви го казахме, защото… не е ваша работа да го знаете. Не си мислете обаче, че този код е гаранция за безопасно завръщане. Хенд, ще им обясниш ли защо?

Той вдигна поглед от земята.

— Командването на Клина отговаря пред Картела — рече, с равномерния тон на лектор. — Който и да е разположил ОПРО-новите системи, извършил го е с разрешението на Картела. По същия канал би могъл да се снабди и с опознавателните кодове на Айзък Карера. Тъй че, ако някой ще стреля по нас, най-вероятно това ще е самият Клин.

Люк Дьопре се изправи и ме погледна.

— Ковач, ти си от Клина. Не вярвам да стрелят по някой от своите. Никога не са правили подобно нещо.

Погледнах към Сучиади. Лицето му се изпъна.

— За съжаление — отвърнах, — присъстващият тук Маркус Сучиади се издирва за убийството на офицер от Клина. Връзката ми с него автоматично ме превръща в изменник. От враговете на Хенд се иска само да подадат списък с имената на членовете на екипажа. Това ще е достатъчно, предполагам.

— Не можеш ли да блъфираш? Чувал съм, че Емисарите ги бива в това.

— Бих могъл да опитам — кимнах. — Но се опасявам, че шансовете ни не са кой знае колко добри. А има и по-лесен начин.

Дьопре наклони глава.

— И той е?

— Разберете, единственото, което може да ни измъкне оттук, е разполагането на маяка. Поставим ли обозначения на „Мандрейк“ около марсианския космически кораб, шансовете ни да се приберем нарастват неимоверно. Всичко друго може да бъде разчетено като блъф и тогава просто ще ни видят сметката и ще пратят други да свършат нашата работа.

Всички мълчаха, но във въздуха се усещаше неимоверно напрежение. Погледите им бяха вперени в мен.

Не и този път, моля те.

— Вратата се отваря след час. Ще разрушим скалата около нея с резонаторно оръдие и ще изпратим шибания маяк където му е мястото. След това се прибираме у дома.

Напрежението изригна отново. Стоях сред хаоса от гласове и чаках, усещайки, че вълната скоро ще се пречупи. Те щяха да се съгласят. Щяха да се съгласят, защото знаеха това, което знаехме ние с Хенд. Бях им показал единствения изход, светлинната в края на тунела и всеки, който откажеше да я види…

Потреперих.

Всеки, който откажеше да я види, щеше да се изправи срещу мен.

За човек, чиято специалност е обезвреждане на електронни и механични системи, Сън се оказа забележително веща в управлението на тежката артилерия. Тя извърши пробна стрелба с резонаторната батарея по различни цели в подножието на скалите, след което Амели Вонсава откара „Наджини“ на петнайсетина метра от входа на пещерата. Тук вдигна предния защитен екран, за да ни предпази от летящите отломки и Сън откри огън.