Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 151

Маякът най-вероятно бе повреден. Конусовидният му корпус бе разпорен по дължина. Виждаха се изтръгнати платки, натрошени мониторни стъкла и увиснали кабели, като останки от…

Престани…

Оставаха ни два часа. Цифричките на хронометъра отброяваха неумолимо времето в горния ъгъл на ретината ми.

Ивет Крюкшенк и Оле Хансен бяха на борда. Гравироботът, оборудван със системата за събиране на човешки останки, бе прелетял ниско над онези участъци от пясъка, където се виждаха кървави петна и бе засмукал с мощната си вакуумна тръба всичко, което съдържаше в себе си човешка ДНК, събирайки го в два големи сини найлонови чувала, прикрепени към задната част на тръбата. Процесът на събиране и пакетиране бе придружен със звуци, които кой знае защо ми приличаха на повръщане. Когато роботът приключи, той откачи двата чувала, залепи отворите им с тънък лазерен лъч и постави върху тях етикети с точни обозначения. С каменно лице Сучиади ги отнесе до трупохранилището в дъното на хангара и ги затвори там. В нито един от чувалите нямаше нещо, което поне малко да напомня на човешки орган.

Не можахме да открием и следа от „колодите“. Амели Вонсава сканира целия район, но безрезултатно. Предположихме, че нанолите са погълнали всички неорганични материали, за да ги използват при изграждането на следващото поколение. Не намерихме също и оръжията на Хансен и Крюкшенк.

Отместих поглед от трупохранилището и се изкатерих на втория етаж. На пода в каютите на екипажа и задната кабина бяха струпани опаковани в пермапластик остатъци от бодливите пипала, които Сън Липинг изучаваше под микроскоп. Сучиади и Хенд бяха застанали зад нея. Таня Вардани седеше в ъгъла, с непроницаема физиономия. Приклекнах до нея, достатъчно далеч от останалите.

— Погледни — извика ме Сън, след като се изкашля. — Точно каквото каза, е.

— Значи няма защо да гледам.

— Това ли, според теб, са нанолите? — попита невярващо Сучиади. — Но…

— Сучиади, вратата дори още не е отворена — прекъснах го с все същия, изменен глас.

Сън отново долепи очи до окулярите, сякаш намираше там някаква утеха.

— Това е някаква кръстосана конфигурация — заговори тя. — Но отделните компоненти дори не се допират. Вероятно са свързани помежду си с динамични полета. Прилича ми на… не зная — на подсилена електромагнитна мускулна система върху мозаечен скелет. Всеки нанол генерира част от полето и на свой ред се прикрепя към него. Лъчите на фотонерите преминават през него, без да му сторят нищо. Може би изпаряват няколко наноли, които срещат по пътя си, макар че, според мен, те издържат на много високи температури, но това не нанася никакви сериозни поражения на цялостната структура и скоро след това околните единици заместват мъртвите клетки. Казвам клетки, защото всичко това е органично.