Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 125

— Не бих имал нищо против един по-подробен доклад — промърмори Сучиади.

— Аз също.

Тръгнах покрай брега, където стоеше Вонсава.

— Може ли да поговоря с теб? — попита ме тя, когато я наближих.

— Само след минутка. Исках да проверя как се справя нашата надежда.

И тук не получих усмивка.

Открих Вардани в преддверието на пещерата, втренчила поглед във вратата. На мониторите над главата й се виждаше същата картина, но от други ъгли. Работната й маса бе отрупана със скици и записки.

— Надявам се да не задаваш обичайните въпроси — посрещна ме тя.

— Нанолите ни нападнаха — отвърнах.

Тя кимна.

— Да. Почувствах го. Какво означава това — три, максимум четири дни?

— Хенд каза четири — най-много. Но не искам да се чувстваш под напрежение.

Най-сетне си спечелих вяла усмивка. Очевидно набирах инерция.

— Стигна ли до някъде?

— Казах, без обичайните въпроси, Ковач.

— Извинявай. — Намерих един кашон и седнах на него. — Сучиади губи търпение. Иска да чуе за резултати.

— Значи не ми остава друго, освен да престана да се мотая и да отворя проклетото нещо.

Този път бе мой ред да се усмихвам.

— Няма да е зле, наистина.

Тишина. Вратата погълна вниманието ми.

— Направих всичко както трябва — заговори тя. — Открих нужната честота, звуковите и визуалните глифи са проверени. Изчисленията ми съвпадат, поне дотолкова, доколкото разбирам от това. Тръгнах от неща, които зная със сигурност, екстраполирах в посоката, в която — доколкото си спомням — се движех предишния път. Би трябвало да се получи, мамка му. Но сигурно пропускам нещо. Нещо, което съм забравила. Нещо, което… са извлекли от мен.

Долових истерична нотка в гласа й, но мисълта ми се движеше в друга посока.

— Ако тук е идвал някой преди нас, не би ли могъл да промени параметрите?

Тя мълчеше. Чаках търпеливо. Накрая вдигна глава.

— Знаеш ли… и аз си го помислих. Но е малко вероятно. Шансът навярно ще е един на милион. Не, сигурна съм, че пропускам нещо.

— Но все пак е възможно?

— Всичко е възможно, Ковач. Всичко. Но не е реално. Човек не може да го направи.

— Нали човек я е отворил предния път.

— Така е, Ковач. И куче може да отвори врата, ако се изправи на задните си лапи. Но кога за последен път си виждал куче да сваля врата от пантите и пак да я закачва?

— Разбрах.

— Въпросът тук опира до познания. До всичко, което сме научили за марсианските технологии — активиране на противошквални укрития, управление на метросистемата, която откриха на Земя Нкрумах — все неща, които обикновеният възрастен марсианец е можел да върши и насън. Технологии от бита. Като да караш кола и да живееш в къща. Това обаче — тя посочи конструкцията от другата страна на батареята от прибори, — това е кулминационната точка на тяхната наука. Единствената, която сме открили за, петстотин години ровичкане из над трийсет планети.

— Може би не сме търсели където трябва. Може би сме се радвали на шарената обвивка, докато същевременно сме мачкали с обувки финото й съдържание, което някога е опазвала?

Тя ми хвърли учуден поглед.

— Ти откога стана последовател на Вичински?