Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 126

— Прочетох това-онова на Приземяване. Но ще ти призная, че не беше никак лесно да открия подробни материали за работата му. От малкото, с което се запознах, останах с впечатлението, че е бил върл противник на прилаганата от Гилдията тактика за издирване и разкопки.

— Сигурно защото по онова време вече е бил огорчен. Не е никак лесно да си жертва на постоянни нападки.

— Той е предсказал вратите, нали?

— В голяма степен. Съществуват известни данни, водещи към това заключение, сред архивните материали, които групата му е открила на Бредбъри. Няколко препратки към нещо, което наричали „Стъпка отвъд“. Гилдията предпочита да го интерпретира по-скоро като възгледи на поет лирик за хипертранспортните технологии. По онова време нямахме ясна представа какво точно четем — епична поема или синоптична прогноза. Всичко ни изглеждаше еднакво и Гилдията се радваше на всяко, що-годе по-правдоподобно обяснение. „Стъпка отвъд“ като превод на хипертунелна връзка бе задраскано от протоколите на изследователите. Реши се, че е безсмислено, след като става дума за технология, която никой не е виждал.

Силна вибрация разтърси стените на пещерата. Пространството вътре се изпълни с прах. Вардани хвърли изплашен поглед към мониторите.

— Ой-ой!

— Да, изглежда такива неща ще ни се случват все по-често. Трябва да е от системите на вътрешния периметър. Ще докарам тук подвижна платформа, за да проверя здравината на тавана на кухината. Не ми се ще да рухне върху теб в мига на твоя триумф.

— Трогната съм.

— Защо? Това е в интерес на всички.

— Друго имах предвид.

— Ах — махнах с ръка, чувствайки се неудобно. — Виж какво, ти вече веднъж си успяла да отвориш тази чудесия. Не виждам защо да не го повториш. Всичко е въпрос на време.

— Което ние нямаме.

— Кажи ми — погледнах я с проницателния поглед на Емисар. — Ако наистина това е връхната точка на марсианската технология, как въобще вашата група е успяла да се справи тогава? Искам да кажа…

Вдигнах умолително ръце. Тя ме разглеждаше с изморена усмивка и за първи път се запитах как ли й действа лъчевата болест и масивната доза лекарства.

— Все още не разбираш, нали, Ковач? Тук не става въпрос за човеци. Те не мислят като нас. Вичински го наричаше демократичен ретротехнодостъп. Това е като противошквалните укрития. Всеки може да ги ползва — поне всеки марсианец — защото, какъв смисъл да построиш нещо, което да не е достъпно за всички?

— Права си. Това не е човешко.

— Това е една от причините, заради които Вичински си имаше неприятности с Гилдията. Той написа статия за противошквалните укрития. Науката, която е вложена в тях, е невероятно сложна, но всичко е направено така, че да е достъпно и лесно. Системите за управление са максимално опростени, та дори и ние да можем да ги ползваме. Според Вичински това е явен признак за голямо расово разнообразие, което напълно отхвърля теорията за имперско разпадане и колониални войни.

— Просто не е знаел кога да замълчи, нали?

— И така може да се каже.

— Но какво е твърдял той? Война с друга раса? С някого, когото още не сме срещали?