Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 123

— Те не знаят какво правим тук. Информацията е закодирана в главния компютър на „Мандрейк“. Единствен аз имам достъп до нея. Струвало им е цяло състояние само да определят местоположението ми.

— Доколко е сигурен този компютър?

— Питаш за проникване отвън ли? Почти непробиваем е. Но виж, отвътре — не зная. Трябваше да бързаме. Защитните кодове са доста стари. Ако имат достатъчно време… — Той сви рамене. — Въпросът винаги опира до време, нали?

— Можем да се изтеглим — предложих. — Да използваме опознавателния код на Карера.

Той се усмихна напрегнато.

— Защо, според теб, Карера ни даде този код? Експерименталните технологии са под юрисдикцията на Картела. За да ги разположат, моите противници са имали влияние във Военния съвет. А това означава достъп до опознавателните кодове на Клина, както и до всички останали, които са на страната на Картела. Забрави за Карера. Той им е вързан в кърпа. Дори и да не е така, кодът със сигурност вече им е известен. — Отново същата напрегната усмивка. — Доколкото знам, когато Клинът се прицели в нещо, обикновено уцелва.

— Така е — кимнах. — Обикновено.

— Разбрахме се. Доволен ли си?

Замислих се.

— Значи единственият начин да се измъкнем оттук е като…

— Точно така. — Той се загледа към прозореца. — Като излъчим сигнал, описващ подробно нашето откритие, придружен от серийния номер на маяк, маркиращ, че това е собственост на „Мандрейк“. Само така можем да се върнем обратно в играта, и то на достатъчно високо ниво, че да смажем тези негодници.

Почаках още малко, но той изглежда бе приключил. Все още не поглеждаше към мен. Докато го разглеждах, изведнъж ми стана мъчно за него. Зная какво е да не дооцениш обстановката. Случвало ми се е.

Тръгнах си, но спрях при вратата.

— Какво има?

— Защо не кажеш няколко молитви? — подметнах. — Може да ти стане по-добре.

23.

Вардани изглеждаше съсипана от работа.

Беше започнала атаката срещу вратата със съсредоточеност, граничеща с ярост. Беше прекарала дълги часове в скициране на техноглифите и изчисляване на вероятното им взаимовръзка. Беше опитвала различни последователности, въвеждайки ги дистанционно на пулта, подобно на джаз пианист, взел тетрамет. Беше заобиколила вратата с цял оркестър от синтезираща апаратура, след което бе проследила реакцията й върху многобройните монитори. Липсата на такава само подклаждаше упоритостта й и желанието да се пребори час по-скоро с проблема. Всеки път, когато се изправяше срещу глуха стена, тя отново се връщаше към записките и скиците си.

Гледах да не се навъртам около нея, докато работи, и следях движенията й през полупрозрачната стена на фибробалона, най-често от товарната рампа на „Наджини“. При минимално увеличение различавах съсредоточеното й лице, надвесено над чертежите или обърнато към мониторите. А когато тя влизаше в пещерата, отивах на нейното място и я следях от мониторите.

Наблюдавах работата и въздействието, което оказваше върху нея.

Сън и Хансен не откъсваха очи от своите датчици.

Сучиади наблюдаваше входа на пещерата, независимо дали Вардани работеше или не.