Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 127
Ричард Морган
Вардани повдигна рамене.
—
— Изумително глупаво поведение за някой, надарен с такъв брилянтен ум.
— Или изумително смело.
— И така може да се каже.
Вардани поклати глава.
— Както и да е. Важното е, че досега поне можем да работим с всички технологии, които сме открили. — Тя отново посочи мониторите. — Справяме се, защото ги разбираме. Питаш, как сме могли да се справим предишния път? И тук принципът е същият. Всеки марсианец, който изпитва потребност, би трябвало да може да пътува през тази врата. А това означава, че с подходяща екипировка и време ние също ще можем.
Кимнах бавно. В гласа й отново се долавяше решимост и това ми харесваше. Надигнах се от кашона.
— Тръгваш ли?
— Трябва да говоря с Амели. Нуждаеш ли се от нещо?
Тя ме погледна учудено.
— От нищо друго, благодаря. Ще опитам още няколко комбинации и после ще дойда да хапна.
— Хубаво. Там ще се видим. — На излизане спрях. — Какво да кажа на Сучиади? Трябва да му кажа нещо.
— Кажи му, че до два дни ще отворя вратата.
— Наистина ли?
Тя се засмя.
— Най-вероятно не. Но нали трябва да му кажеш нещо.
Хенд беше зает.
Върху пясъчния под на неговото помещение бяха изрисувани някакви странни фигури, а от черните кандила, поставени в ъглите, се виеше ароматизиран дим. Самият той бе седнал с кръстосани крака в отсрещния край на изрисуваната фигура и изглеждаше, сякаш е в транс. Държеше в ръцете си малка бронзова купичка, в която бе сипал няколко капки кръв от порязания си палец. В купичката се въргаляше резбована, белезникава кост, оваляна в алена кръв.
— Хенд, какво, по дяволите, правиш?
Той изплува от транса и лицето му се изкриви от гняв.
— Казах на Сучиади никой да не ме безпокои.
— Да, и той ме предупреди. А сега — какво, по дяволите, правиш?
Между нас увисна мълчание. Погледнах го внимателно и видях телесните знаци. Беше готов да се нахвърли върху мен, което не ме плашеше. Бавната смърт ме правеше раздразнителен и склонен към агресивни прояви. Малкото симпатия, която бях изпитал към него през последните няколко дни, бързо се изпаряваше.
Може би той също четеше моите намерения. Описа някаква спирала с лявата си ръка във въздуха и напрежението изчезна от лицето му. Остави купичката и облиза кръвта от палеца си.
— И без това не очаквах да го разбереш, Ковач.
— Нека позная. — Огледах се. Димът от кандилата бе лютив и неприятен. — Призоваваш свръхестествените сили, за да ни измъкнат от тази бъркотия.
Хенд се пресегна назад и изгаси най-близкото кандило без да се обръща. На лицето му отново бе наложена познатата, равнодушна маска.
— Ковач, както обикновено приемаш нещата с опростената чувствителност на шимпанзе. Ще ти кажа само, че съществуват определени ритуали за общуване с духовния свят, които трябва да бъдат уважавани, ако искаме да получим нещо в замяна.
— Това вече го разбрах и без твоя помощ. Говориш за системата „даваш-получавам“. Колкото — толкова. Малко кръвчица срещу някоя и друга услуга. Ти си истински търговец, Хенд.