Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 112

— Знаеш ли, Хенд каза, че нямало никакви сведения в регистрите на Приземяване.

— Да, четох доклада. И друг път са се губили файлове.

— Съвпадението обаче е подозрително. Файлове са се губили, но не и за най-голямото откритие, след Бредбъри.

— Казах ти, тогава още се водеше артефакт с неизвестно предназначение. Обелиск. Поредният обелиск. Вече бяхме изровили половин дузина покрай брега.

— И нямаше ли нови доклади? След като разбрахте какво сте намерили?

— Не. — Тя ме погледна с крива усмивка. — Гилдията винаги ми е създавала проблеми заради привързаността ми към учението на Вичински и повечето от драскачите, които бях взела със себе си, споделяха незавидното ми положение. Нямах дори достъп до академичните издания. Нали знаеш — и там имаше слагачи. Когато осъзнахме какво сме намерили, всички решихме, че Гилдията може да почака, докато сме готови да ги накараме да ядат собствените си говна.

— А после започна войната и ти реши да скриеш находката си — по същата причина?

— Точно така. Може сега да ти прозвучи детински, но по онова време всички бяхме много ядосани. Не зная дали ще можеш да разбереш какво е, когато всяко твое откритие, всяка теория, която предлагаш, се осмива само защото някога си застанал на губещата страна в политически спор.

Спомних си за Иненинското разследване.

— Знаеш ли, звучи ми познато.

— Сигурно е така. — Тя се поколеба. — Но има и нещо друго. Нощта, когато за първи път отворихме вратата. Тогава всички бяхме като полудели. Направихме щур купон, надрусахме се, приказвахме какво ли не. Всички твърдяха, че сега вече в Латимер професорите ще бъдат принудени да ме признаят за учен от голям ранг. Да признаят работата ми. — Тя се засмя. — Мисля, че дори изрепетирах речта си по случай награждаването. Всъщност, последните часове от купона ми се губят, както и следващата сутрин.

Тя въздъхна и прогони усмивката.

— На идната сутрин, когато изтрезняхме, като че ли започнахме да проглеждаме. Представяхме си какво ще се случи в действителност. Давахме си сметка, че обявим ли откритието си, ще изгубим контрола върху него. Гилдията щеше да прати някой мастит изследовател с правилни политически възгледи, който да поеме ръководството на проекта, а нас щяха да ни пратят у дома, с потупване по гърба. Е, сигурно щяха да ни допуснат в академичните среди, но срещу съответната цена. Щяха да ни позволят да публикуваме, но само след внимателна цензура на всичко, което намирисва на Вичински. Щяха да ни платят добре и да ни помолят да си затворим устите.

— По-добре, отколкото въобще да не ви платят.

Гримаса.

— Ако исках да съм втора лопата на някой кръглолик, политически правилно ориентиран шибаняк с половината от моя опит и квалификация, щях да отида в равнините като всички останали. Причината да дойда тук бе, че исках свои разкопки. Търсех възможността да се докажа в нещо самостоятелно.