Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 114

Уууш! Хряс!

— Хаййй!

— Прав си. — Притиснах очните си ябълки с пръсти. — Вече се събудих. Свърши ли с миенето?

Шнайдер кимна и се измъкна от санитарната ниша. Станах и заех мястото му там.

Когато излязох в общото помещение, поосвежен от водните процедури, Жиан бе приключил със загрявката. Беше заел отбранителна позиция и се извърташе бавно, следвайки една след друга определените стъпки. Беше разчистил пространството между спалните помещения от столове и маси, а чергилото на изхода бе отметнато нагоре. Отвън проникваше светлина и се виждаше пясъчна ивица.

Взех си подсилена с амфетамин кола от машината, сръбнах и го загледах.

— Има ли нещо? — попита Жиан, когато главата му се извъртя към мен, зад вдигнатата във висок блок дясна ръка. По някое време снощи той бе обръснал почти до кожа мургавата глава на своя маорски „ръкав“. Лицето му беше костеливо и сурово.

— Всяка сутрин ли го правиш?

— Да. — Отговорът дойде с поредното рязко издишване. Блок, контраудар в слабините и гръдната кост. Беше много бърз, когато искаше.

— Впечатляващо.

— Необходимо е. — Още един удар във въздуха, вероятно в слепоочието, следван от поредица блокове и бавно отстъпление. Красиво. — Всяко умение трябва да се практикува. Всяко движение — да се репетира. Острието е острие само когато реже.

Кимнах.

— Хаяши.

Движенията му едва забележимо се забавиха.

— Чел ли си го?

— Срещнахме се веднъж.

Жиан спря и ме погледна с присвити очи.

— Ти си се срещал с Тору Хаяши?

— По-стар съм, отколкото изглеждам. Спуснаха ни заедно на Адорацион.

— Да не си Емисар?

— Бях.

В първия миг очевидно не знаеше какво да каже. Помислих си, че ще се пошегува, но той неочаквано изпъна ръце напред, долепи юмрука на дясната до разтворената длан на лявата и ми се поклони леко.

— Такеши-сан, простете, ако вчера съм ви оскърбил с намеците си, че се страхувате. Аз съм глупак.

— Няма проблеми. Не съм се обидил. Всеки се справя с тези неща посвоему. Ще закусваш ли?

Той посочи към другия край на помещението, където бе изтикал масата до платнената стена. Върху нея имаше купа с пресни плодове и резени черен хляб.

— Нещо против да ти правя компания?

— За мен ще бъде чест.

Все още закусвахме, когато Шнайдер мина покрай нас.

— Среща в централния балон — подметна той през рамо и изчезна в тоалетната. Появи се след малко. — След петнайсет минути. Сучиади държи всички да присъстват.

Сетне отново излезе.

Жиан почти бе скочил на крака, когато поставих ръка на рамото му и му кимнах да седне.

— Успокой се. Той каза петнайсет минути.

— Исках да се изкъпя и преоблека — обясни сконфузено Жиан.

— Ще му кажа, че идваш след малко. Довърши си закуската, за Бога! След няколко дни ще ти е толкова зле, че ще си повръщаш червата. Наслаждавай се на вкусовете, докато ги усещаш.

Той се отпусна със странно изражение на лицето.

— Такеши-сан, мога ли да ви попитам нещо?

— Защо вече не съм Емисар ли? — видях потвърждението в очите му. — Наречи го криза на доверието. Бях на Иненин.