Читать «Вихрушка» онлайн - страница 856

— Разбира се. Всички сте свършили чудесна работа за вашата компания, рискували сте живота си и трябва да получите заслужената си награда! Чудя се как и други не са получили сърдечен удар. Двата месеца са за възстановяване, Жан-Люк, но е важно е да си направите основен преглед, преди да продължите да летите.

Жан-Люк се притесни.

— Всички ли можем да очакваме сърдечен удар?

— О, не, не, съвсем не — усмихна се Ланоар. — Но би било много разумно да се прегледате основно — просто за всеки случай. Виждате ли, ангина пекторис се предизвиква от внезапно блокиране на движението на кръвта. Ударът е същото, но става в мозъка. Артериите се запушват и край! Иншаллах. Може да стане всеки момент.

— Така ли? — Тревогата на Жан-Люк нарасна. Каква гадост! — Значи както си говорим, мога да получа сърдечен удар?

— О, да — любезно се усмихна докторът. — Познавах пациенти на тридесет-четиридесет години с напълно нормално кръвно налягане, нормален холестерол и нормални ЕКГ — електрокардиограми — и пуф! — Той направи изразителен жест с ръце. — За няколко часа — пуф!

— Пуф? Ей така? — Жан-Люк чак седна от притеснение.

— Аз не съм пилот, но предполагам, че летенето предизвиква значителен стрес, особено на места като Северно море. А стресът е може би най-големият причинител на ангината. При нея част от сърцето умира и…

— Господи, сърцето на стария Мак е умряло? — шокира се Жан-Люк.

— О, не, само част от него. Всеки път, когато имаш пристъп на ангина, колкото и да е слаб, някаква част е загубена завинаги. Мъртва. — Доктор Ланоар се усмихна. — Естествено можеш да караш доста дълго, преди да ти се свърши тъканта.

„Mon Dieu — помисли си с отвращение Жан-Люк, — това изобщо не ми харесва. Северно море? Дръжки! Ще подам молба да ме прехвърлят, преди още да съм стигнал там!“

— Колко време ще остане Мак в болницата?

— Четири или пет дни. Бих предложил днес да го оставим тук, а вие да дойдете утре. И не го претоварвайте. Трябва му поне един месец отпуск, а след това допълнителни изследвания.

— Какви са шансовете му?

— Един Господ знае.

Горе, на верандата на приятната стая с изглед към водната синева, Джени дремеше в едно кресло. Сутрешното издание на лондонския „Таймс“, донесено с ранния полет на „Бритиш Еъруейз“, бе отворено в скута й. Макайвър лежеше удобно на чистото легло с колосани чаршафи. Морският бриз го докосна и той се събуди. „Вятърът се е обърнал — помисли си той. — Пак е от североизток, както обикновено. Това е добре.“ Той се премести, за да вижда по-добре Залива. Лекото му движение моментално събуди Джени. Тя сгъна вестника и стана.

— Как се чувстваш, миличък?

— Добре. Сега съм добре. Нямам болка. Симо съм малко уморен. Чух те, че говори нещо с доктора. Какво каза той?

— Всичко е наред. Ударът не е бил лош. Ще трябва да почиваш няколко дни, после един месец отпуск и после още някои изследвания — доста е обнадежден, защото не пушиш и си в чудесна форма, като се имат предвид обстоятелствата. — Джени застана до леглото. Беше срещу светлината и той не можеше да види лицето й, но видя истината в него. — Няма да можеш да летиш повече. Като пилот — добави тя и се усмихна.