Читать «Вихрушка» онлайн - страница 857

— Неприятно — рече той сухо. — Свърза ли се с Анди?

— Да. Обадих се снощи и тази сутрин и ще проверя пак след около час. Няма още нищо за Марк Дюбоа и Фоулър, но всички машини са в безопасност в Ал Шаргаз и ги разглобяват за товарене утре. Анди толкова се гордее с тебе — и Скраг също. Тази сутрин говорих и с него.

— Ще бъде хубаво да се видим със стария Скраг. — По лицето му пробяга лека усмивка. — Ти добре ли си?

— О, да. — Тя докосна рамото му. — Толкова се радвам, че си по-добре, наистина ме изплаши.

— Аз също се изплаших, Джен. — Той се усмихна, хвана ръката й и каза дрезгаво: — Благодаря, госпожо Макайвър.

Тя сложи ръката му на бузата си, после се наведе и докосна с устни неговите, стоплени от обичта, изписана на лицето му.

— Толкова ме изплаши!

Той забеляза вестника.

— Днешен ли е, Джен?

— Да, мили.

— Имам чувството, че от години не съм виждал вестник. Какво ново?

— Обикновените неща. — Джени сгъна вестника и го сложи небрежно встрани, не искаше той да види онова, което четеше, за да не се разтревожи. — Срив на борсата в Хонконг. — „Това сигурно ще засегне «Струан» и онова копеле Линбар — помисли си тя, — но дали ще стигне ли до С-Г и Анди? Дънкан не може да направи нищо, така че няма значение.“ — Стачки, Калахан е объркал горката стара Британия повече от всякога. Казват, че може би ще предизвика преждевременни избори тази година, а ако го направи, Маги Тачър има добър шанс. Ще бъде чудесно, нали? За разнообразие някой разумен да застане начело.

— Защото е жена ли? — Той се усмихна кисело. — Все едно да пуснеш лисица в кокошарник. Боже Господи, жена министър-председател! Не знам как изобщо успя да измъкне ръководството от Хийт… Сигурно има железни гащи! Само да не се пречкаха проклетите либерали… — Гласът му заглъхна и тя видя, че той гледа към морето — преминаващите корабчета бяха много красиви.

Тя приседна тихо и зачака, искаше да го остави да заспи отново или да поговори малко, както решеше. „Сигурно е по-добре, отколкото да се заяжда с либералите“ — помисли си Джени, отпусна се и загледа морето. Косата й помръдваше от вятъра, който миришеше на морска сол. Беше приятно да седи ей така и да знае, че той вече е добре, че „реагира на лечението, не се тревожете, госпожо Макайвър.“ Лесно бе да се каже, но трудно да се направи.

„В живота ни ще настъпи огромна промяна, трябва да настъпи… Е, загубихме Иран и всичките си неща там, но повечето от тях бяха стари боклуци, които няма да ни липсват. Сега вече «Вихрушка» завърши — сигурно съм била луда, като я предложих, но всичко стана толкова добре! Повечето ни момчета са в безопасност — не мога да не мисля за Том и Марк, и Фоулър, и Ерики, и Азадех, или Шаразад, Бог да ги пази, — но най-доброто ни оборудване е спасено, и достойнството също, и ще продължим да работим, а нашият дял в С-Г все струва нещо. Няма да сме без пари, а това е направо Божа благословия. Чудя се колко ли ще можем да вземем за нашите акции? Все би трябвало да имаме някакъв дял. А какъв беше оня «срив на борсата»? Надявам се, че това не ни е провалило отново.“