Читать «Вихрушка» онлайн - страница 855

— Саяда! Mon Dieu, cherie! Какво правиш тук?

Тя се престори, че е изненадана, после той я целуна, тя усети солта на морето и аромата на плажно масло и пот, и реши, че в края на краищата следобедът ще бъде идеален.

— Току-що пристигнах, cherie. Пристигнах снощи от Техеран — отвърна тя задъхана, остави се желанието да я изпълни. — Чакам да ме включат в следобедния полет на „Мидъл Истърн“ за Бейрут утре. Ти какво правиш тук, това е сякаш чудо!

— Точно така, какъв късмет имаме! Но не можеш да летиш утре, утре е неделя. Утре ще си направим барбекю, омари и стриди!

Беше толкова уверен, истински французин, и чаровно убедителен, че тя си помисли: „Защо не? Бейрут може да почака. Аз чаках толкова много, един ден няма да е от значение.“

А той си мислеше: „Колко е хубаво! Уикендът ще бъде катастрофа, но този следобед ще има любов, а после сиеста. След това ще избера идеална вечеря, ще потанцуваме малко, ще се любим нежно и ще спим дълбоко, готови за още един чудесен ден утре.“

— Cherie, отчаян съм, но трябва да те оставя за около час — рече той с идеално отмерена тъжна нотка. — Ще обядваме тук — ти нали си отседнала в този хотел? Чудесно, аз също — стая 1623. Около един и тридесет, два без четвърт? Не се преобличай, изглеждаш чудесно. C’est bon? — Той се наведе и я целуна, отпусна ръката си за миг на гърдите й, усети тръпката и бе доволен.

В болницата: 1,16 по обед.

— Добър ден, доктор Ланоар. Как е капитан Макайвър, добре ли е? — попита Жан-Люк на френски.

Бащата на Антон Ланоар беше от Кан, майка му бе бахрейнка, дъщеря на неграмотен рибар, учила в Сорбоната, а той продължаваше да лови риба така, както бе правил винаги, все още живееше в колиба, нищо че бе мултимилионер и собственик на петролни кладенци.

— По средата.

— Колко по средата?

Докторът разпери ръце. Беше хубав мъж, тридесет и няколко годишен, учил в Париж и Лондон, говореше три езика — арабски, френски и английски.

— Няма да знаем точно още няколко дни: трябва да направим още изследвания. Ще знаем дали е наистина добре, или зле, когато направим ангиограма след месец. Но засега капитан Макайвър реагира добре на лечението и няма болки.

— А ще се оправи ли?

— Ангина пекторис е нещо обикновено. Разбрах от жена му, че през последните няколко месеца е бил изложен на много силен стрес, а и през последните няколко дни се е занимавал с това ваше начинание, „Вихрушка“ — така че няма нищо чудно. Какъв кураж! Поздравявам го, и вас, и всички, които са взели участие. Същевременно бих препоръчал настоятелно всички пилоти и екипажи да получат два-три месеца отпуск.

— Бихте ли ми написали това, моля? — Жан-Люк засия. — Двата месеца отпуск ще бъдат с пълно заплащане и компенсации, нали? Като по болест?