Читать «Вихрушка» онлайн - страница 854

Бахрейн: 12,50 по обед.

На хиляда и сто километра на юг Бахрейн бе слънчев и спокоен, плажовете бяха пълни с почиващи за уикенда, сърфистите край брега се радваха на приятния вятър, около на терасата на хотела бяха насядали оскъдно облечени мъже и жени, които се припичаха на приятното пролетно слънце. Сред тях беше и Саяда Бертолин.

Върху бикините си беше облякла прозрачна плажна рокля, отпиваше лимонов сок и седеше сама. Масата беше разположена в сянката на един зелен чадър. Наблюдаваше безучастно плуващите и децата, които си играеха на плиткото — едно малко момче приличаше на нейния син. „Би било толкова хубаво да съм си отново вкъщи — помисли си тя, — да прегърна отново сина си и да, да, дори да видя отново мъжа си. Толкова дълго бях далеч от цивилизацията, от хубавата храна и приятните разговори, хубавото кафе, кроасаните и виното, от вестниците, радиото и телевизията и от всички чудесни неща, които приемаме като дадени. Но не и аз. Аз винаги съм ги ценяла и винаги съм работила за по-добър свят и справедливост в Близкия изток.“

Но сега? Радостта й изчезна.

„Сега съм не само симпатизантка и куриерка на ООП, но и агент на ливанската християнска милиция, на техните израелски господари и техните господари от ЦРУ — слава Богу, имах късмет и чух те как си шепнат заедно, когато си мислеха, ме вече съм си тръгнала, след като получих заповедта им да се върна в Бейрут. Все още никакви имена, но достатъчно, за да се разбере произходът им. Кучета! Мръсни, злобни кучета! Християни! Предатели на Палестина! Трябва да си отмъстя. Смея ли да кажа на мъжа си, който ще съобщи на останалите в Съвета? Не смея. Те знаят твърде много.“

Обърна очи към морето и се стресна. Сред сърфистите разпозна Жан-Люк, който се носеше към брега, стъпил на нестабилната дъска, отпуснат елегантно срещу вятъра. В последната секунда той се изви по вятъра, скочи на пясъка и остави платното да падне. Тя се усмихна.

„Ах, Жан-Люк, Колко си влюбен в себе си! Признавам обаче, че имаш усет. В много неща си превъзходен — като готвач, като любовник — о, да, но само от време на време, не си достатъчно разнообразен и склонен към експерименти като нас от Изтока, които разбираме еротиката, и се занимаваш прекалено много със собствената си красота.“

— Признавам, че си красив — промърмори тя и се подмокри приятно при мисълта за него. „В леглото си над средното ниво, cheri, но не повече. Не си най-добрият. Първият ми съпруг беше най-добрият, може би защото бе пръв. После Тимур. Тимур беше уникален. Ах, Тимур, не се боя да мисля за теб сега, когато вече съм далеч от Техеран. Там не можех. Няма да те забравя, няма да забравя и какво направиха с теб. Един ден ще отмъстя на християнската милиция за теб.“

Погледът й следеше Жан-Люк, тя се чудеше какво ли прави тук; бе въодушевена от присъствието му и се надяваше да я забележи, не искаше тя да направи първата крачка и да изкуши съдбата; бе готова да изчака, за да види какво й е приготвила тя. Хвърли поглед към малкото си огледало, добави малко гланц на устните си и парфюм зад ушите. Отново зачака. Той тръгна нагоре по брега. Тя се престори, че се е загледала в чашата си, наблюдаваше отражението му в нея, остави всичко на шанса.