Читать «Вихрушка» онлайн - страница 852

— Не стреляйте! — извика сержантът на възбудените конници, които бяха спрели на ръба на пропастта, целеха се и стреляха, а конете им лудуваха. — В името на Бога! Казах ви, че ни е наредено да ги заловим, да спасим нея и да убием него! Не бива да убиваме и нея! — Те неохотно се подчиниха и когато стигна при тях, той видя, че хеликоптерът е доста надолу в долината. Извади уоки-токито и го включи: — Щаба. Говори сержант Зибри. Засадата не успя. Двигателите му работеха, преди да се приближим. Но го изгонихме от скривалището му.

— Накъде отиде?

— Зави на север към пътя Хвой-Ван.

— Видя ли Нейно височество?

— Да. Изглеждаше ужасена. Кажи на хана, че видяхме похитителя да я връзва за седалката и като че ли бе вързал и китките й. Тя… — Сержантът възбудено продължи: — Хеликоптерът зави на изток, лети на около два или три километра южно от пътя.

— Добре. Много добре. Ще алармираме авиацията…

Техеран, щабът на вътрешното разузнаване: 9,54 сутринта.

Сюлейман ал Вайли от Група Четири взе телекса от полковника от САВАМА. Пръстите му трепереха.

Шефът на Вътрешното разузнаване полковник Хашеми Фазир е убит снощи, докато предвождаше смело атаката, срещу която бе превзет щаба на левите муджахидини, заедно с английския съветник Армстронг. Двамата са били изгорени, когато предателите взривили сградата.

Шеф на полицията

Табриз.

Сюлейман още не бе преодолял уплахата си от внезапното повикване; беше ужасен, че този служител вече е намерил уличаващите документи за убийците от Група Четири в сейфа на Фазир — сейфът беше отворен и празен. „Моят господар не може да е бил толкова небрежен, не и в собствения си кабинет!“

— Иншаллах, ваше превъзходителство — рече той и върна телекса, потискайки гнева си. — Иншаллах. Вие ли сте новият ръководител на вътрешното разузнаване, ваше превъзходителство?

— Да. Какви бяха вашите задължения?

— Аз съм агент, ваше превъзходителство — каза Сюлейман. Подмазваше се, доколкото това се очакваше от него, без да обръща внимание на миналото време. Страхът започна да го напуска. Ако тези кучета подозираха нещо, той нямаше да е още тук, а щеше да гърчи в някоя тъмница. Увереността му нарастваше. Тези тъпанари изобщо не заслужаваха да живеят. — Полковникът ми нареди да живея в Джалех, да си отварям очите и ушите и да надушвам комунисти. — Лицето му оставаше безизразно, но той презираше този слаб надут човек, който седеше зад бюрото на Фазир.

— От колко години работите?

— Три или четири години, не помня точно, ваше превъзходителство, пише го в картона ми. Може и да са пет, не помня. Трябва да го има в картона ми, ваше превъзходителство. Около четири години, и работя много, и ще ви служа предано.

— САВАМА поема Вътрешното разузнаване. Отсега нататък ще докладвате на мен. Искам копие от докладите ви, откакто сте започнали работа.

— Иншаллах, ваше превъзходителство, но аз почти не мога да пиша, пиша много лошо и негово превъзходителство Фазир никога не искаше писмени доклади — излъга невинно Сюлейман.