Читать «Вихрушка» онлайн - страница 848

Хеликоптерът беше кацнал на едно скалисто плато, сред извивките на планината. Снощи, след бягството от двореца, Ерики се беше загубил — случаен куршум бе разбил част от уредите. Боеше се да не свърши горивото и тъй като не можеше едновременно и да лети, и да спре изтичането на кръвта от ръката си, реши да рискува и да кацне, за да изчака утрото. Когато кацнаха, той измъкна килима от кабината и го разви. Азадех все още спеше спокойно. Превърза раната си, доколкото можа, и уви Азадех отново в килима, за да й е топло, извади оръжията и се облегна на ската, за да пази. Но колкото и да се опитваше, не можа да задържи очите си отворени.

Събуди се изведнъж. Предутринното небе изсветляваше. Азадех бе все още сгушена в килима, но вече го наблюдаваше.

— Значи така. Ти си ме отвлякъл!

После престорената й студенина изчезна и тя се промъкна в прегръдките му, целуваше го и му благодареше, че е разрешил така мъдро дилемата и за тримата, и му каза речта, която си беше репетирала:

— Знам, че една съпруга не може да направи много срещу съпруга си, Ерики — всъщност почти нищо. Дори в Иран, въпреки че сме цивилизовани, дори тук една жена е почти робиня, а имамът е съвсем наясно относно съпружеските задължения, и в Корана… в Корана и Шариата нейните права са съвсем ясни. Знам освен това, че съм омъжена за неверник, и открито се заклевам, че ще се опитвам да избягам поне веднъж на ден, за да се върна и да изпълня клетвата си. И въпреки че ще ме е страх и че знам, че ще ме хващаш всеки път и че ще ме държиш без пари, или че ще ме биеш и че ще трябва да се подчинявам на всичко, което наредиш, ще го направя. — Очите й преливаха от щастливи сълзи. — Благодаря ти, мили, толкова се боях…

— Би ли го направила? Да се откажеш от своя Бог?

— О, Ерики, колко се молех Бог да те напъти.

— Би ли го направила?

— Сега няма нужда дори да мислим за немислимото, нали, моя любов?

— А — рече той разбиращо. — Значи си знаела, така ли? Знаела си, че ще постъпя така!

— Знам само, че съм твоя съпруга, обичам те, трябва да ти се подчинявам, ти ме отведе без моя помощ и против волята ми. Не е необходимо никога вече да го обсъждаме. Моля те!

Той я погледна замаян и объркан. Не можеше да разбере как така е толкова бодра и толкова лесно се е събудила след приспивателното. Приспивателното!

— Азадех, трябва да поспя поне един час спокойно. Съжалявам, не мога да продължа. Без поне един час да си почина не мога. Тук би трябвало да сме в безопасност. Ти пази, би трябвало да сме в безопасност.

— Къде сме?

— Все още в Иран, някъде близо до границата. — Той й подаде заредения автомат — знаеше, че може да го използва. — Един от куршумите разби компаса. — Той тръгна към кабината, олюля се, примъкна някакви одеяла и легна. Заспа мигновено. Докато чакаше да се разсъмне, тя си мислеше за бъдещето и за миналото им. Трябваше да му обясни за Джони. „Колко е странен животът. Хиляди пъти си мислех, че ще се разпищя, увита в този гаден килим, докато се преструвах, че съм упоена. Като че ли съм толкова глупава да се упоя, при положение че може де се наложи да помогна да се отбраняваме! Толкова лесно беше да заблудя Мина и моя любим Ерики, и дори Хаким. Вече не го обичам. «Вечната й душа е по-важна от преходното й тяло!» Той би ме убил. Мен! Своята любима сестра! Но аз го надхитрих.“