Читать «Вихрушка» онлайн - страница 820

— Няма да допусна да се откажеш от исляма при каквито и да било обстоятелства — натърти Хаким.

Тя само погледна отново към пламъците.

Минното поле беше навсякъде около тях, всички мини можеха да избухнат всеки момент. Хаким концентрираше вниманието си върху нея, но сетивата му се опитваха да проникнат в Ерики, Носителя на Ножа. Знаеше, че той също чака, сега, когато проблемът се беше изправил срещу тях, той играеше друга игра. „Трябваше ли да освободя охраната?“ — запита се той, вбесен от заплахата на сестра си. Миризмата на опасност нахлу в ноздрите му.

— Каквото и да кажеш, Азадех, каквото и да опиташ, заради душата ти ще бъда принуден да предотвратя вероотстъпничеството — с всички средства. Това е немислимо.

— Тогава моля те, помогни ми. Ти си много мъдър. Ти си хан и ние сме преминали заедно през много неща. Умолявам те, отстрани заплахата за душата ми и за съпруга ми.

— Аз не заплашвам душата ти или съпруга ти. — Хаким погледна към Ерики. — Няма такова нещо.

— Каква е тази опасност, за която спомена? — попита Ерики.

— Не мога да ти кажа, Ерики — отвърна Хаким.

— Бихте ли ни извинили, Ваше височество? Трябва да се приготвим за заминаване. — Азадех стана, Ерики я последва.

— Трябва да останеш тук! — Хаким беше побеснял. — Ерики, би ли допуснал тя да се откаже от исляма, наследството си и възможността за вечен живот?

— Не, това не е част от моя план — отвърна той. И двамата го погледнаха втренчено, объркани. — Моля те, кажи ми каква е опасността, Хаким.

— Какъв план? Имаш план? За какво?

— Опасността. Първо ми кажи каква е опасността. Ислямът на Азадех е в безопасност, що се отнася до мен, кълна се в собствените си богове. Каква е опасността?

Хаким не мислеше да им каже, но сега бе потресен от упоритостта на сестра си, беше смаян, че е обмисляла да изпадне в крайна ерес, а откровеността на този странен човек съвсем го обърка. И той им разказа за телекса, за избягалите пилоти и хеликоптери, за разговора си с Хашеми. Забеляза, че Азадех бе не по-малко изненадана от Ерики, но изненадата й не изглеждаше истинска. Сякаш едва ли не вече бе знаела…, но как би могла да узнае?

— Казах му, че не можеш да бъдеш арестуван в моя дом, на моя територия или в Табриз, че ще ти дам кола и се надявам да избегнеш ареста, както и че ще тръгнеш преди разсъмване — завърши Хаким.

Ерики беше потресен. Телексът променяше всичко.

— Значи ще ме чакат?

— Да. Но не казах на Хашеми, че имам друг план, че вече съм изпратил една кола в Табриз и че щом Азадех заспи, ще…

— Ти щеше да ме оставиш, Ерики? — Азадех бе ужасена. — Щеше да ме оставиш, без да ми кажеш, без да ме попиташ?

— Може би. Какво искаше да кажеш, Хаким? Моля те, довърши си думите.

— Щом Азадех заспи, мислех да те изведа тайно от двореца до Табриз, където е колата, и да те насоча към границата, турската граница. Имам приятели в Хвой и те щяха да ти помогнат да минеш границата с Божията помощ — добави автоматично Хаким, страшно облекчен, че бе предвидил да уреди този алтернативен план — за в случай че му потрябва. „И ето че се случи“ — помисли си той. — Ти имаш ли план?