Читать «Вихрушка» онлайн - страница 818

„Ами бъдещото ни дете? Една майка не би могла, не може… не може ли? Някоя като Шаразад?“

В стаята бе много тихо. Сякаш стоеше тук цяла вечност. После изведнъж цялата му същност се пренесе в нови води. Със странно ясен глас той изрече:

— Вие сте мои свидетели. Потвърждавам, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият пророк… Потвърждавам, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият пророк… — После за трети, последен път каза същото. Сега вече беше направено и той се успокои. Видя как всички бяха вперили поглед в него. Вцепенени.

Мешанг наруши мълчанието, вече не беше разгневен.

— Аллах-ул акбар! Добре дошъл. Но да кажеш Шахадата не е достатъчно, не стига.

— Зная. Но това е началото.

Гледаха как изчезва в нощта, всички бяха запленени от това, че са видели как е спасена една душа, един неверник се превръща в праведен. Толкова неочаквано. Всички бяха изпълнени с радост, с безкрайна радост.

— Бог е велик!

— Мешанг, това не променя ли всичко? — промърмори Зара.

— Да. И да, и не. Но сега той ще отиде в рая. Както Бог пожелае. — Изведнъж той се почувствува много уморен. Погледът му падна върху Джари и тя се разтрепери отново. — Джари — рече той със същото спокойствие, — ще бъдеш бита с камшик, докато не ми кажеш цялата истина, или ще отидеш в ада. Хайде, Зара, не бива да забравяме гостите си.

— Ами Шаразад?

— Да бъде Божията воля.

Близо до университета: 9,48 вечерта.

Шаразад излезе на главния път, където се събираха зелените и техните поддръжници. Хиляди. Огромното мнозинство бяха мъже. Всички въоръжени. Моллите ги командваха, призоваваха ги да спазват дисциплината, да не стрелят срещу левичарите, докато те не открият огън първи, да се опитат да ги разубедят от злото им: „Не забравяйте, че те са иранци, а не сатанински чужденци. Бог е велик… Бог е велик…“

— Добре дошла, дете — рече нежно един молла. — Мир на теб.

— Мир вам — отвърна тя. — Правим поход срещу противниците на Бога, нали?

— О, да, след малко, има много време.

— Имам пистолет — каза тя гордо и му го показа. — Бог е велик.

— Бог е велик. Но по-добре убийствата да спрат и заблудените да признаят Истината, да се откажат от своите ереси, да се подчинят на имама и да се върнат в исляма. — Старецът забеляза младостта и решителността й и отначало се въодушеви, но после се натъжи. — По-добре убийствата да спрат, но ако онези нечестивци не престанат да се противопоставят на имама, Бог да му даде мир, тогава с неговата помощ ще ускорим пътя им към ада…

68

Табриз, двореца: 10,05 вечерта.

Тримата седяха пред огъня, пиеха кафе след вечеря и гледаха пламъците. Стаята беше малка, с пищни драперии, топла и уютна, а до вратата стоеше човек от охраната на Хаким. Но въпреки че се преструваха, между тях нямаше спокойствие нито сега, нито по време на вечерята. Пламъците привличаха вниманието им, всеки виждаше в тях различни картини. Ерики виждаше разклонението на пътя, все това разклонение: по единия път пламъците водеха към самота, по другия — към осъществяване на мечтите. Може би, а може би не. Азадех гледаше към бъдещето и се опитваше да не го види.