Читать «Вихрушка» онлайн - страница 821

— Да.

— Какъв е?

— Ако не ти хареса, Хаким хан, тогава какво?

— В такъв случай няма да го допусна и ще се опитам да го предотвратя.

— Бих предпочел да не рискувам твоето недоволство.

— Без моята помощ не можеш да тръгнеш.

— Бих желал твоята помощ, това е вярно. — Ерики вече не беше уверен. Сега вече Мак, Чарли и останалите ги нямаше — как, по дяволите, са успели да го направят толкова бързо? „Защо, дявол го взел, не го направиха, докато бяхме в Техеран, но слава на всички богове, че Хаким сега е хан и може да защити Азадех — ясно е какво ще направи САВАК с мене, ако ме хванат, когато ме хванат.“ — Ти беше прав за опасността. Мислиш ли, че мога да се измъкна, както ти каза?

— Хашеми остави двама полицаи на портала. Мисля, че можем да те изведем тайно — все ще успеем да отвлечем вниманието им — не зная дали има други надолу по пътя към града, но може би има, по-вероятно е, че ще има. Ако са бдителни и те засекат… Иншаллах!

— Ерики, те очакват да тръгнеш сам — обади се Азадех, — а полковникът се е съгласил да не те закача в Табриз. Ако се скрием в някой стар камион, ще ни трябва само малко късмет, за да се изплъзнем.

— Ти не можеш да тръгнеш — рече нетърпеливо Хаким, но тя не го чу.

Мисълта й се върна към Рос и Гуенг и предишното бягство, и колко трудно им беше, въпреки че бяха обучени саботьори и бойци. „Горкият Гуенг.“ Прониза я хлад. „Пътят на север е също толкова труден като този на юг, толкова е лесно да ни устроят засада или да преградят пътя. Не е толкова далече до Хвой, а после от Хвой до границата, но това са хиляди мили във времето, а с болката в гърба ми… Съмнявам се дали бих могла да измина дори една миля.“

— Няма значение — промърмори тя. — Ще стигнем. С Божията помощ ще избягаме.

— В името на Бога и на пророка, ами клетвата ти, Азадех? — избухна Хаким.

Лицето й вече беше съвсем бледо и тя стискаше пръсти, за да спре треперенето им.

— Моля те, прости ми, Хаким, казах ти. А ако нещо ми попречи да тръгна с Ерики сега или ако Ерики не ме вземе със себе си, ще избягам по някакъв начин, ще го направя, кълна се, кълна се! — Тя се обърна към Ерики: — Ако Мак и всички останали са избягали, биха могли да те използват за заложник.

— Зная. Трябва да напусна страната колкото мога по-бързо. Но ти трябва да останеш. Не можеш да се откажеш от религията си само заради тези две години, колкото и да мразя да те напускам.

— Том Локхарт би ли оставил Шаразад за две години?

— Не става въпрос за това — рече внимателно Ерики. — Ти не си Шаразад, ти си сестра на хан и си се заклела да останеш.

— Това е между мен и Бог. Томи не би оставил Шаразад — продължи упорито Азадех. — Шаразад също не би оставила своя Томи, тя го оби…

— Ерики, трябва да знам твоя план — прекъсна я студено Хаким.

— Съжалявам, в това отношение не мога да се доверя никому.

Ханът присви силно очи и трябваше де напрегне цялата си воля, за да не повика охраната.