Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 67

— Не намесвай Симон — казвам, опитвайки се да запазя спокойствие. Татко винаги твърдеше, че Майкъл е склонен към емоционални изблици. — Той просто помагаше на Уго.

На него явно изобщо не му хрумва, че може и сам да си е навлякъл тази беля на главата. Издавайки Симон, е станал изходен пункт за всеки, който се опитва да намери Уго.

— Помагал на Ногара ли? — изревава Майкъл. — Това ли ти каза Симон, че прави? — Изсмива се подигравателно. — Адски го бива тоя човек. Чака го светло бъдеще. Алекс, брат ти те лъже. Лъже всички. Върти си свои игрички, поканил е някои от източните си приятели в Италия на изложбата за плащаницата.

Шокиран съм.

— Не е вярно. Защо говориш така, за бога?

— Виж — дрезгаво казва Майкъл и се прокашля, — казах повече, отколкото исках. Поговори с брат си. Накарай го да ти отговори на някои въпроси.

Прекалено разстроен съм, за да отвърна.

— И пази сина си — добавя Майкъл. — Имам чувството, че тези хора няма да се откажат, докато не получат каквото искат.

— Добре, благодаря — казвам му. — Благодаря, че се обади.

— Дааа. Е, имаш номера ми, нали?

— Имам го.

— Ако Симон ти каже нещо, прати ми един ред. И на мен ми се полагат някои отговори. Нищо не казвам.

— И знаеш ли… Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Явно наистина е убеден, че на Симон не може да му се има доверие.

— Майкъл, ще се оправим.

— Да, и аз така се надявам — отговаря той.

11.

Първото, което Лео ми казва, когато се връщам в хотела, е:

— Вуйчо ти не се шегува. — Посочва ми към вратата. — Изпратиха и втори човек за охрана освен Мартели.

В коридора двамата полицаи разговарят с монахинята от рецепцията. Излизам навън.

— Какво има?

— Нищо — отговаря Мартели — Това е агент Фонтана. Той ще поеме нощната смяна. Монахинята обаче ме измерва с поглед от глава до пети и казва:

— Отче, не можем да допуснем всеки от гостите ни да води по двама бодигардове. Тук сте в безопасност и без тях.

— Положението ми е различно от това на другите гости — отговарям.

— Осведомена съм и сме взели всички необходими мерки.

Не знам как да отговаря, но Мартели знае.

— Обсъдете въпроса с началника, сестро. Ние оставаме до второ нареждане.

Когато се връщам в стаята, Лео забързано прибира съдовете, които е донесъл.

— София току-що ми изпрати есемес. След час сме на преглед в болницата. Как мина разговорът ти?

— Добре.

— Искаш ли да го обсъдим?

Ще ми се, но обещах на Майкъл.

— В момента не.

— Тогава ще дойда утре сутринта. Ако ти трябва нещо преди това, звънни.

Благодаря му, пускам резето, след като си тръгва, прекосявам спалнята и сядам до Петрос.

Той спи, целият пламнал. Челото му е розово, бретонът му е потъмнял от пот. Устните му са раздалечени в стегнат овал и цялата му енергия е насочена към това да диша. Изтощен е. Подценил съм колко тежко му се отразява всичко.

Замислям се над онова, което ми каза Майкъл по телефона: че нападателите му са били свещеници. Струва ми се абсурдно. Насилието от страна на представители на духовенството винаги е било насочено срещу представители на други вероизповедания. Сбиването във Витлеем миналата година по Коледа беше между арменците и гърците. Католическите свещеници в Турция и преди са ставали жертва на жестокост, но винаги от страна на мюсюлманите.