Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 68

От друга страна, католиците много по-безпрепятствено биха преминали през охраната тук и в Кастел Гандолфо. Много по-незабелязано биха влезли и в моята сграда. Например торинските свещеници може да са забелязали, че плащаницата е преместена от параклиса си, и да търсят обяснение. Най-показателното нещо, което спомена Майкъл, беше, че свещениците, които го нападнали, търсели сведения за изложбата на Уго, защото твърдели, че той крие нещо. Има един прост начин да изключа този вариант — изследователският дневник на Уго.

Дневникът започва с нещо, което приятелят ми е залепил от вътрешната страна на предната корица. Писмо, изпратено до всички куратори във Ватиканските музеи.

Поради важността на приходите от музейни билети за икономиката на Ватикана Негово високопреосвещенство моли всички куратори в срок от шейсет дни да направят предложения за три нови изложби, включително с проектобюджет. Да бъдат адресирани до кабинета на директора с копие до Негово високопреосвещенство.

Писмото е с дата отпреди осемнайсет месеца. След него дневникът на Уго започва с ръкописен списък, озаглавен „Идеи за изложба“. Вътре фигурират ръкописи от ранното Средновековие. Късни християнски графити. Развитие на Исусовата иконография във Византийската империя. Никъде не се споменава Свещената плащаница. Едва две седмици по-късно Уго попада на начално научно изследване, което поставя под въпрос радиовъглеродното изследване. Реакцията му е три подчертани думи най-отдолу на страницата: Възраждане на плащаницата!

На следващата страница има скица на самата реликва, като следите от раните са оградени и са отбелязани съответните редове от евангелията: побой, бичуване, трънен венец, пронизване с копие. Една седмица по-късно Уго лично предлага изложбата на вуйчо Лучио. Срещата им явно се оказва силен стимул за проучването на Уго. Вуйчо ми, най-неопитният мотивационен оратор на света, по някакъв начин е успял да вдъхнови Уго. Материалите в дневника му стават все по-дълги. И по-научни. И не щеш ли, само за една нощ, се случва нещо странно.

Без обяснение Уго посвещава две страници на заглавията на други книги Евангелието от Тома. Евангелието от Филип. Апокрифът на Яков. Това са неканонични текстове, които християнството не признава за свещени. Макар да не разкрива по какви причини ги е включил, аз чета между редовете. Точно когато вуйчо ми проявява интерес към идеята на Уго, библейските евангелия са го отвели до задънена улица. Отпратките към плащаницата не водят до никъде. Затова Уго мята мрежата по-нашироко, опитва се да проследи плащаницата, която напуска Йерусалим през 33 г. по някой от безбройните възможни пътища. Десет дни не пише нищо в дневника. А после попадам на следната озадачаваща записка: