Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 65

Боя тъкмо започваше да извива протегнатата към православието ръка на Йоан Павел и Майкъл се вместваше в плановете му като видя свещеник, наричан Квазимодо — човека, когото изпращат да плаши хората, да предизвиква отвратителни недоразумения и да съсипва часовниковия механизъм на дипломацията. Квазимодо е отдушник на недоволството на една бюрокрация, в която никой няма право на открито неподчинение към папата. Майкъл крещеше на православните свещеници и ги оскърбяваше публично. Превърна сензационните интервюта в изкуство. За Симон това беше най-сериозното предателство. Брат ми така и не прие, че вярата може да предизвиква ожесточени промени в сърцето и че човек, който обръща гръб на нещо, често се разкайва, като става неговата противоположност. Махни се от мене, Сатана.

Майкъл, когото помня, е различен. В света на консервативните свещеници с расо той беше млад американец с риза с къси ръкави и евтина якичка. Носеше дигитален часовник и кецове „Найк“ в свещеническо черно. Две години преди фиаското с радиовъглеродното датиране той заведе двама ни със Симон на Испанските стълби за откриването на първия „Макдоналдс“ в Рим. Скандализираше италианците, като пиеше кока-кола на закуска. Преди да се запозная с Майкъл, не проумявах възможността да си успешно различен. Да бъдеш блажено и напълно неасимилиран от средата. Натъжава ме мисълта, че Секретариатът превърна този лекомислен и безхарактерен човек в нещо по-лошо от обикновен бюрократ. В дъното на бащината ми печал винаги съм долавял една безответна вяра, че някой ден светът ще поддаде и ще е възможен среден път. Така и не разбрах защо Майкъл се промени, но подозирам, че баща ми е виновен, тъй като го зарази с прекалено много оптимизъм. Един грък има зад гърба си двайсет и пет века болезнена история, която не позволява на мечтите му да се развихрят неконтролируемо, ала няма нищо по-опасно от това да вдъхнеш надежда на един американец.

Телефонът започва да звъни. Обръщам се и грабвам слушалката. Едва тогава забелязвам, че на съседния ъгъл стои мъж и ме наблюдава. Правя крачка назад, но мъжът вдига ръка във въздуха.

Агент Мартели Дори не съм забелязал, че ме е последвал от „Санта Марта“. Майкъл има право — представата ми за безопасност не е достатъчно безопасна. Вдигам слушалката.

— Майкъл?

— Сам ли си?

Поколебавам се, но казвам „да“.

— Преди да го направим, искам да сме наясно — заявява Майкъл. — Ако кажеш на някого, че сме разговаряли, онези хора пак ще ме намерят.

Замислям се за снимката от апартамента на Уго.

— Разбирам. Искам само синът ми да е в безопасност.

Той снижава глас и изпуска дълга въздишка в слушалката.

— Трудно ми е да повярвам, че имаш дете. Беше на седем, когато започнах да работя с баща ти.