Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 63

— За какво говориш?

Неочаквано трудно ми е да говоря за Уго. Опитвам се да съм кратък — да обясня, че е куратор във Ватикана, че е работил над предстояща изложба, — но Майкъл явно е усетил по гласа ми колко съм разстроен. Чака.

— Той ми беше приятел — признавам.

Майкъл омеква само за миг.

— Който и да го е направил, надявам се да го заловят. — После отново става рязък. — Но няма да обсъждам случилото се с мен. Попитай някой друг.

Не съм сигурен дали думите му съдържат намек.

— Вече питах брат си — обяснявам му. — Симон е положил клетва да не го обсъжда.

Майкъл изсумтява подигравателно. Явно помежду ни още тлее вражда. Или това е остатък от нещо по-старо, от начина, по който той заряза нещата след смъртта на баща ми.

— Моля те — казвам, — не ме интересува какво се е случило преди…

Той повишава тон:

— Не те интересува ли? Очната ми ямка е смазана. Правиха ми пластична операция на носа.

— Имам предвид случилото се между теб и Симон. И баща ми. Искам само да разбера кой направи това.

— Вие, хора, сте направо невероятни! Все едно говоря с баща ти! Гърците все се правите на жертви. Всъщност той съсипа кариерата ми.

Вие, хора. Гърците. Опитвам се да сдържа гнева в гласа си.

— Моля те, просто ми кажи какво се случи.

Той диша тежко в слушалката.

— Не мога, и аз съм положил клетва.

Нещо в мен се прекършва.

— Имам петгодишен син, който не може да спи в собственото си легло, защото ти си положил клетва, така ли?

Клетвите, най-добрият приятел на всеки бюрократ. Как един епископ с чиновнически манталитет прикрива грешките си? Като принуди подчинените си свещеници да се закълнат пред него.

— Знаеш ли какво? Забрави — казвам на Майкъл. — Приятен отпуск.

Тъкмо се каня да затворя, когато той крясва:

— Задник такъв, моят нунций ме въртя на шиш, задето не мога да отговоря на въпросите му. Не ми го пробутвай и ти. Ако искаш да разбереш какво се е случило, попитай Светия отец.

— Светия отец ли? — запъвам се.

— Точно така. Той нареди.

Това ме изненадва. Значи затова Симон не иска да ми каже. Има клетви и клетви.

Започва да ме гложди неприятно чувство. Йоан Павел няма причина да прикрива такова нещо.

— Майкъл, аз…

Преди да смогна да продължа, връзката прекъсва.

След секунда се чува почукване. Лео е на вратата, понесъл кошница с храна.

— Кой е тоя бастун? — промърморва той на влизане и кимва по посока на агент Мартели, който стои на няма и метър от вратата.

— Охраната, осигурена от вуйчо.

На Лео му иде да изтърси нещо пренебрежително — между швейцарската гвардия и ватиканската жандармерия отдавна тлее вражда, — но успява да задържи езика си зад зъбите. Изважда керамичен съд от кошницата и оповестява:

— От жена ми.

Мислех, че ще ни вземе нещо отдолу, но София ни е сготвила.

— Държи ли се малкият? — пита той.

— Уплашен е.

— Още ли? А уж децата бързо се възстановявали.

Бащинството ще му поднесе още много изненади.

Влизам в спалнята на Петрос с храната, но установявам, че е заспал. Затварям дървените капаци на прозорците и вътре става почти тъмно. Есенният следобед е топъл, но въпреки това го завивам с кувертюрата.