Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 62

— Не бива да го разкарваме.

— Тогава каквото и да е — вдига рамене Петрос.

Оставям го да разлиства Библията, която не може да прочете, и отивам до малкото бюро в съседното помещение. Обаждам се на Лео и се поободрявам. След това звъня на Симон.

— Алекс? — обажда се брат ми.

Изстрелвам въпроса си без заобикалки:

— Какво се е случило с Майкъл Блек?

— Моля?

— Намерих снимката му в кабинета на Уго. Жив ли е?

— Да, разбира се.

— Какво са му направили?

— Не биваше да ходиш там, Алекс. Трябва да си на сигурно място.

— На гърба на снимката е написано предупреждение. Защо някой ще изпраща предупреждение на Уго?

— Не знам.

— Не ти ли е споменавал за това?

— Не.

— Симон, според мен снощи не са го обрали. Мисля, че всичко е свързано. Нападението над Майкъл, убийството на Уго, нахлуването в нашия апартамент. Защо не си ми казал, че Майкъл е бил пребит?

Този път мълчанието му е по-дълго.

— Снощи в столовата, когато ти показах онзи имейл от Уго, ти каза „няма нищо“.

— Защото няма нищо.

— Уго е имал неприятности, Симон. Беше уплашен.

Брат ми се поколебава.

— Не съм ти казал за Майкъл, защото съм положил клетва да не го обсъждам. А случилото се в апартамента… Снощи не спрях да мисля, но не го проумявам. Затова, моля те, стой настрана. Не искам да се замесваш в нищо.

Напрежението зад очите ми се засилва. Ръката ми подръпва брадата.

— Знаел си, че той е имал неприятности, нали?

— Престани, Алекс.

Едва се сдържам да не кресна, но вместо това затварям. Клетва. Не бил казал нищо заради някаква клетва.

Гневно набирам номера на нунциатурата в Турция. Скъп разговор, но ще бъда кратък. Когато монахинята в централата вдига, моля да ме свърже с Майкъл Блек.

— Той е в отпуск — отговаря тя.

— Обаждам се от Ватикана по важен въпрос. Бихте ли ми дали номера на мобилния му телефон?

Тя ми го дава без капка колебание.

Преди да му звънна, се опитвам да проясня мислите си. Не съм говорил с Майкъл повече от десет години и сме заровили много томахавки. Той изостави баща ми след поражението с радиовъглеродното датиране на плащаницата. Освен това докладва, че Симон отсъства от работа, без да си е взел отпуск. Но навремето го познавах по-добре от всеки друг свещеник с изключение на баща ми. Тогава му имах доверие повече, отколкото на когото и да било. Ето за този Майкъл се опитвам да мисля, докато набирам.

— Пронто — разнася се глас отсреща.

— Майкъл ли е?

— Кой се обажда?

— Алекс Андреу.

Мълчанието е много дълго и се опасявам, че няма да последва нищо.

— Майкъл, трябва да поговоря за нещо с теб. Без да ни чуват, ако е възможно. Къде си?

— Не е твоя работа.

Гласът е почти какъвто го помня. Сух, рязък, нетърпелив. Но равният американски акцент, който навремето беше много явен, е позагладен от десетгодишното практикуване на чуждия език, поради което по-лесно долавям отбранителната нотка в думите му. Усещам как се опитва да отгатне причината за обаждането ми. Обяснявам му за снимката, но той не реагира.

— Моля те, трябва да разбера кой те е нападнал.

— Не е твоя работа.

Накрая му казвам, че един човек е убит.