Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 251
Иън Колдуел
Мона ме учудва с молбата си отново да дойде с мен и с Петрос на литургия в гръцката църква. После, два дни по-късно, отново иска да отидем. Третия път намира начин да ме попита кога за последно съм се изповядвал. Мисли, че би ми се отразило добре.
Съпругата ми не разбира — опитах се. Но никога през живота си не съм се чувствал толкова неподвластен на прошката. Една медицинска сестра неизменно вярва, че има лек, но за разлика от пациентите на Мона в болницата аз сам си навлякох това на главата и за него няма лек.
Постепенно обаче установявам, че жената, която ми се притичва на помощ, не е жената, за която се ожених. Тя е по-скоро съпругата и майката, изоставила мъжа и сина си, живяла четири години в мъчителна самота и застанала пред мен сега като същински виртуоз в изкуството на самообвинението, което аз едва започвам да усвоявам. Помага ми, защото ме обича, защото познава този мрак и умее да се ориентира в него. Всъщност няма лечение. Но това е пътуване, което вече не се налага да правя сам.
В средата на ноември служителите на базиликата започват да строят скеле насред площад „Свети Петър“. Всяка година подреждат рождествена сцена, по-голяма от предишната, обгърната от петметрови завеси, които се свалят едва на Бъдни вечер. Петрос обикаля край тях като детектив, подслушва работниците, озърта се за дупки в насмолената хартия, през които да надникне. Докато гърците постят четирийсет дни преди Коледа, римокатолиците вече са напълнили магазините с празнични сладкиши, сирена и пушени меса, които ние, източните католици, не можем да ядем. Тази година това ми носи облекчение. Докато Мона и Петрос пазаруват на Пиаца Навона, аз се отправям сам на посещение при Симон.
Отседнал е в малката църква „Домине кво вадис“ съвсем близо до Рим. Пасторът го приюти като улично коте. Секретариатът принуди Симон да излезе във временен отпуск, а вината го прогони извън стените на Ватикана, затова сега работи в кухня за бедни и в един католически приют. Понякога му помагам, а в малките часове след това, когато заведенията са затворени и Рим е почти заспал, се връщаме в тази малка църква и сядаме един до друг на пейките.
Отначало се придържахме към познатите теми. Ала нощ след нощ потокът на думите се отприщваше все повече. Тук Симон като че ли наново се формира като свещеник, смъква пластовете лустро от Секретариата и полира фино старите амбиции на баща ни, за да види какво ще остане. Аз предимно слушам. Усещам, че ме подготвя да чуя някакъв житейски извод, до който е стигнал. На това място преди много време свети Петър избягал от преследването на император Нерон и получил видение — явява му се Христос.
