Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 250

Една сутрин директорът на музеите оповестява, че изложбата ще се закрие по-рано от очакваното. Някой, вероятно Лучио, подшушва на пресата, че за това е виновна църковната политика. Журналист от „Л’еспресо“ развива тезата в статия и твърди, че Йоан Павел е затворил кранчето поради опасението си, че православните ще се почувстват оскърбени. В крайна сметка, не можем да печелим пари от реликва, която сме обещали на тях. Затова в последния ден отивам да си взема сбогом. Посетителите са смайващо много. Изложбата ще постави рекорд по приходи. Почти не виждам стените заради морето от хора. Уго постепенно чезне.

Същата нощ плащаницата напуска Сикстинската капела. Говорителят на Йоан Павел заявява, че по съображения за сигурност местонахождението на плащаницата не може да бъде оповестено. Изглежда, се готвят да я изпратят на изток. Но когато питам Лео дали са виждали голяма пратка да е минавала през портата, той отговаря, че не са. Повтарям въпроса си всеки ден, докато накрая самият той е не по-малко удивен от мен, че отговорът си остава все същият. След известно време на пресконференция един репортер моли за актуализиране на информацията и папският говорител обяснява, че логистиката е сложна и преговорите са частни. С други думи, известно време не очаквайте новини за плащаницата или за Православната църква.

Не след дълго другите гръцки свещеници в моята църква в града започват да ме подпитват дали слуховете са верни. Дали здравето на Йоан Павел не се е превърнало в пречка. Дали кончината му не приближава твърде бързо и той няма да успее да направлява следващите стъпки в отношенията с православните. Отговарям им, че не знам. Обаче знам. Слуховете са верни в смисъл, който приятелите ми не биха разбрали: за Йоан Павел, както и за Уго преди, това наистина бе станало въпрос на съвест. По-скоро би умрял, отколкото да основе обединението на църквите на една лъжа. Затова, с времето на своя страна, той възнамерявала направи точно това.

Евангелието от Матей разказва притча за враг, който идва нощем и сади плевели в житната нива на един човек. Слугата на човека го пита дали да изскубят плевелите, но той го съветвала почакат, да не би с плевелите да изскубят и житото. Оставете и едното, и другото да растат до жътва, казва човекът, после ще съберете плевелите и ще ги изгорите, а житото ще приберете в житницата.

Не исках да изскубвам тези плевели. Нито докато Уго бе жив, нито докато Йоан Павел е жив. Ала в мълчанието, което сега обгръща плащаницата, чувам как онзи човек казва на слугите си да почакат, да не правят нищо. И аз чакам деня на жътвата.