Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 229
Иън Колдуел
Според Лука Исус показва на учениците ръцете и стъпалата си. Раните си от разпването. Но Йоан споменава още нещо. Нещо ново. Той пише, че Тома докоснал с пръст рана от копие отстрани на гърдите на Христос.
Откъде е тази рана от копие? Никое друго евангелие не споменава за нея. Само Йоан. Прави го по-рано в разказа си, в изключително важен символичен момент, в мига, когато Добрият пастир и Агнецът Божи най-сетне се сливат в едно. Това са редовете, показани на увеличената страница от „Диатесарон“: Йоан 19:32-37.
Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.
Никое друго евангелие не описва което и да е от двете събития. Откъде тогава Йоан взема тази подробност?
Теологичното построение на Йоан достига връхната си точка. В мига на смъртта на Исус Добрият пастир и Агнецът се сливат. Двете змии около жезъла на Уго. Евангелското послание спира, за да се изтъкне, че тези символи са взети от Стария завет. Йоан подчертава:
Най-кървавата от всички следи от рани върху Торинската плащаница е раната от копието, проболо ребрата на Исус. Раната не е по-реална в исторически смисъл от въоръжената сган, която Исус магически повалил с думите „АЗ СЪМ“. Не е по-реална в исторически смисъл от гъбата, поднесена нагоре към устните му на исопова пръчка. Всички те са свързани и оформят същата съвкупност от символи, защото авторът Йоан е направил всички тези промени по същата причина — за да изтъкне виждането си относно Пастира и Агнеца.