Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 228

Пълен е с раса и мирише на нафталин.

— Виждаш ли го? — пита той.

— Кое от всичките?

И тогава разбирам, че няма предвид расата. А онова, което е зад тях.

На задната стена на гардероба е облегнат огромен фотос на страница от „Диатесарон“. Онзи, който Симон е свалил от изложбата на Уго.

— В семинарията се занимавах с евангелията като теб — казва Лучио хрипливо.

Раздалечавам закачалките. Пъхвам ръка и изваждам фотоса. Целият се сковавам.

— Не знам какво е направил с „Диатесарон“ — казва Лучио. — Бих могъл да продам много билети за изложба, посветена на този ръкопис. Но след като изчезна, опасенията ми се потвърдиха.

Страницата е висока почти колкото мен. Облягам я на стената със снимките от моето детство. И почти веднага изпитвам усещането, че в сърцето ми се разбива стъкло. Защото проумявам всичко, загледан в сенките на древните петна, които реставраторите са отстранили. Тършувам в джобовете си за писмото, което Уго е изпратил на Симон.

— Ако търсиш Библия, имам една тук — казва Лучио, бръква под възглавницата си и я изважда. — Не обръщай внимание на бележките ми. Сигурен съм, че ще го забележиш по-бързо от мен.

Усещам режещата болка в гърдите.

— Дай ми нещо за писане — прошепвам.

Той ми подава писалка от нощното си шкафче.

Коленича и разгръщам писмото върху мраморния под. И правя точно същото като алогите почти две хиляди години по-рано. Зачертавам в писмото всеки ред от Йоан.

Гласът ми трепери, докато произнасям думата:

— Фалшификат?

Лучио не отговаря.

Но докато се взирам във фотоса, в редовете на гръцки, разбирам, че нямам нужда от потвърждение. Сърцето ми изстива. Тялото ми се сковава. Това е имал предвид Уго. Това е открил.

На страницата от „Диатесарон“ пред мен са съчетани свидетелствата на четирите евангелия относно последните дни от живота на Исус. За последните му мигове на кръста. Но не и за погребението му. Не и за плащаницата. Още не. Уго седмици наред проучваше всяка подробност, свързана с описанието на погребението, а накрая е направил откритие на най-неочаквано място.

Изобличаващият факт не е в евангелските свидетелства относно плащаницата. А в свидетелствата за раните, отпечатани върху нея.

* * *

На тази страница от „Диатесарон“ има девет цитата, които се набиват на очи. Причината за това е, че нашите реставратори са отстранили петната от цензурата на алогите, но не са успели да ги заличат напълно. Останала е сянка от тях, поради което въпросните девет цитата са по-тъмни от другите. Ето защо всеки случаен наблюдател ще познае, че тези редове са от единственото евангелие, срещу което алогите възразяват: това на Йоан. И точно това простичко наблюдение обрича плащаницата.

Сред деветте цитата е Йоан 19:34, последният в писмото на Уго. Трудно е незабавно да проумееш значението на Йоан 19:34, но става много по-лесно, когато подходиш от мястото, където се намираше Уго последния път, когато работихме заедно — разказа за Тома Неверни.

Тома Неверни е образ, създаден от Йоан. Никое друго евангелие не твърди, че е пожелал да види и докосне раните на Исус. Но в разказа за Тома има една особеност, която Уго беше забелязал по време на последната ни среща, а именно, че Лука разказва сходна история. Според неговата версия Христос се явява пред уплашените ученици след Възкресението и за да докаже, че е възкръснал човек, а не страховито привидение, им показва раните си Уго е прозрял, че едно сравнение между разказа на Лука и разказа на Йоан ще разкрие подробностите, променени от Йоан. А най-видимата разлика е, че Йоан съсредоточава историята върху Тома — затова и Уго на свой ред се съсредоточава над същото. Впоследствие обаче явно е забелязал много по-дребна, но много по-съкрушителна разлика — раните, споменати при Лука, не са същите като описаните от Йоан.