Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 145

— Не съм…

— Странно, че точно твоят приятел Чарли се е опитал да спаси Уилям Стийн след падането.

— Чарли работи като санитар…

— А къде беше Пол Харис?

За момент благодушната фасада изчезва. От очите й сякаш се вдига завеса, зад която няма и помен от добрата, възпълна женица.

— Трябва да почнеш да мислиш за себе си, Том.

Не знам дали това е заплаха или предупреждение.

— Твоят приятел Чарли е в същия кюп — казва тя. — Ако оцелее. — Изчаква да осъзная думите й. — Кажи ми истината.

— Казах я.

— Пол Харис напусна аудиторията, преди да свърши лекцията на доктор Тафт.

— Да.

— Знаеше къде е кабинетът на Стийн.

— Нали работеха заедно. Да.

— Негова ли беше идеята да влезете с взлом в музея на изкуствата?

— Той имаше ключове. Не сме влизали с взлом.

— И да претърсите бюрото на Стийн пак беше негова идея.

Излишно е да отговарям. В момента няма правилни отговори.

— Пред кабинета на доктор Тафт той избяга от университетската полиция, Том. Защо?

Не би ме разбрала, а и не иска да разбере. Знам накъде ме води, но не мога да мисля за друго, освен за Чарли.

Ако оцелее.

— Той е отличен студент, Том. Само шестици. Ето академичната му справка. После доктор Тафт узна за плагиатството. Според теб кой е казал на Тафт?

Дума по дума, тухла по тухла — сякаш важното е да се изгради стена между двама приятели.

— Уилям Стийн — отговаря си тя, защото знае, че повече няма да й съдействам. — Представи си как се е почувствал Пол. Колко ли се е ядосал?

Внезапно на вратата се почуква. Преди да кажем и дума, тя се отваря.

— Детектив — казва някакъв друг полицай.

— Какво има.

— Искат да разговарят с вас.

— Кой?

Полицаят поглежда визитната картичка в ръката си.

— Декан от колежа.

Детектив Гуин остава да седи още една-две секунди, после става и тръгва към вратата.

След нейното излизане настава напрегната тишина. Чакам дълго, но тя не се връща. Накрая сядам в леглото и започвам да търся ризата си. До гуша ми е дошло от болници, а с контузената ръка и сам ще се справя. Искам да видя Чарли, искам да знам какво са казали на Пол. Якето ми виси на закачалката и аз предпазливо измествам тежестта си, за да стана от леглото.

Точно тогава дръжката на вратата се завърта и детектив Гуин отново пристига.

— Можеш да си вървиш — рязко казва тя. — От деканата ще те потърсят.

Чудя се какво ли е станало навън. Тя ми подава визитна картичка и ме поглежда втренчено.

— Но искам да си помислиш за онова, което казах, Том.

Кимвам.

Тя сякаш иска да добави още нещо, но прехапва език. Обръща се мълчаливо и излиза.

Преди вратата да се затвори докрай, нечия ръка я задържа. Настръхвам, очаквайки декана. Но този път виждам приятелско лице. Джил е пристигнал с дарове. В лявата си ръка носи точно каквото ми трябва — чисти дрехи.

— Добре ли си? — пита той.

— Да. Какво става?

— Обади ми се Уил Клей. От него разбрах всичко. Как ти е рамото?

— Добре е. Той каза ли нещо за Чарли?

— Малко.

— Добре ли е?

— По-добре, отколкото при постъпването. Има нещо странно в начина, по който го казва.

— Какво става? — питам аз.

— Нищо — казва Джил след дълго мълчание. — Ченгетата разпитаха ли те?