Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 175

Салдур пое факлата от водещия серет, който сега изтегли и кинжал.

— Загуби си половината живот да защитаваш това момиче, чиято глупост и прибързани действия те подложиха на огнен ад и мъчения. Свали меча и се отдръпни.

Хилфред стисна оръжието си и стъпи здраво на земята.

— Когато бях на петнадесет, ти ми каза, че ще умра, ако се опитам да я спася. Онази нощ се хвърлих в огнен ад. Щом не те послушах тогава, какво те кара да мислиш, че ще го сторя сега?

Салдур въздъхна.

— Не ги карай да те убиват.

Хилфред не отстъпи.

— Спрете, моля ви! Умолявам ви! — викна Ариста. — Саули, ще направя всичко, каквото поискаш. Моля те, пусни го.

— Накарай го да положи оръжие и ще го сторя.

— Хилфред…

— Няма да го сторя, дори и да ми заповядате — каза той с тържествен глас. — Няма сила в Елан, която да ме накара да се отделя от Вас — никога вече.

— Хилфред… — прошепна тя, докато по бузите й се стичаха сълзи.

Той погледна към нея. Един от серетите видя в това възможност и замахна. Хилфред отбягна удара.

Иззвънтяха мечове.

— Не! — проплака Ариста.

Хилфред отново нанесе удар към гърлото, но рицарят приклекна. Острието издрънча в камъните, сипещо искри. Серетът го промуши. Телохранителят се олюля, но съумя да остане на крака и да нанесе удар в гърдите на рицаря. Върхът се плъзна по бронята и отскочи.

Ариста гледаше как втори рицар се хвърля напред, забивайки меч в корема на Хилфред. Острието прониза гърба му.

— Не! Не! — запищя тя, облягайки се на стената, тъй като краката не я държаха.

Бълващ кръв, Хилфред се замъчи да издигне меча си. Най-предният рицар отсече въоръжената му ръка до лакътя и кръвта оплиска Ариста.

Хилфред падна на колене. Тялото му трепереше.

— А-Арис… — заекна той.

— О, Хилфред — прошепна принцесата, а очите й горяха.

Рицарите го бяха наобиколили. Един от тях вдигна меч.

— Ариста! — изрева той.

Тя се срина, като че острието бе поразило и двама им. Просна се на пода. Не можеше да говори. Не можеше да диша. Очите й не напускаха мъртвото тяло на Хилфред, а топлата локва по пода растеше.

— Хилфред — устните й оформиха думата. Не й бе останал дъх да я изговори.

Салдур въздъхна.

— Разкарайте го.

— Ами тя?

— През толкова трудности е минала, за да влезе тук. Нека й изберем стая.

Глава 25

Инвазия

— Какво според теб ще се случи? — попита Ейдриън, докато двамата с Ройс висяха в мрака.

— Флотилията ще се появи и няма да има налягане, за да стрелят по тях. Гоблините ще стигнат необезпокоявани до пристанището и ще изколят всички. Накрая ще дойдат и тук, където ще ни накълцат.

— Не — Ейдриън поклати глава. — Тук грешиш. Гхазел ще ни изядат живи, наслаждавайки се на всеки миг. Довери ми се.

Настъпи тишина.

— Имаш ли представа кое време е? — попита Ейдриън.

— Залезът отдавна е минал. Късничко ни затвориха.

Мълчание.