Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 177

— Но аз така и не разбирам какво правиш тук — рече Ройс, докато Дърнинг приключваше с една от металните гривни. — Не работиш ли за Мерик?

— Мерик Мариус? — Дърнинг се изсмя. — Забавно. Двамата с Грейди си мислехме, че вие работите за него.

Дърнинг приключи с оковите на Ройс и се зае с тези на Ейдриън.

— Работим за Корнелиус ДеЛур. Може и да го знаете — един дебеличък, баща на Космос. Той движи страната — или я притежава, в зависимост от гледната точка. Представете си удивлението ми вчера, когато узнах, че двамата работите за Меленгар. ДеЛур страшно се изкефи. Старият има извратено чувство за хумор понякога.

— Объркан съм. Какво правехте на „Бурята“?

— Когато Диамантът откри съобщение от Мерик, Космос сметна, че е достатъчно важно да го предаде на татенцето, а Корнелиус ни прати да проучим какво става. Двамата с Грейди се цанихме за моряци. Бяхме убедени, че Ройс е убил Дрю, затова ви смятахме за хора на Мерик. Сметнахме, че е свързано с оня коментар за рога, дето Дрю дочул.

— Бърни го уби — рече Ройс.

— Да, досетихме се. А рогът нямаше нищо общо с Мерик. Това беше свързано с Траник. Като чухме, че са ви арестували, намирането ви беше лесна работа.

Ейдриън също бе свободен и разтриваше китки.

— Елате, по-голямата част от снаряжението ви е тук — той извади Алвърстоун от колана си и го подаде на Ройс. — Взех го от един пазач. Сигурно го е сметнал за красив.

Помещението отвън бе празно, като се изключат телата на двама пазачи. Единият със сигурност бе мъртъв, но другият можеше и просто да е в безсъзнание. Откриха принадлежностите си в едни сандъци, пълни с конфискувани вещи.

Зазоряваше се. Хората търчаха, понесли вързопи. Майки притискаха плачещи деца към гърдите си. Мъже се мъчеха да избутат претоварени колички по нанагорнището. Край пристанището бе изникнала гъста гора от мачти. Крепостта Дръминдор беше няма свидетелка на плячкосването на града.

Дърнинг ги поведе по изпълнените с бягащи хора улички. Разразяваха се боеве. Улиците бяха задръстени, което принуди Дърнинг да ги поведе по покривите. Катереха се по балкони и прескачаха алеи, подскачайки от покрив на покрив, докато накрая се отдалечиха от задръстванията. Спуснаха се на улицата и скоро достигнаха източните порти. Стотици хора притичваха край тях, накачили се по теглени от магарета каручки — предимно жени и деца.

Дърнинг спря точно пред портите, изглеждайки притеснен. Подсвирна и в отговор се дочу птичи зов. Морякът ги поведе встрани от пътя, нагоре по един хълм.

— Извинявай, Джейкъб — рече дългунест младеж, появявайки се с четири коня. — Сметнах, че е най-добре да изчакам скрит. Ако някой ме видеше с тези кончета, нямаше да ги задържа дълго.

От хребета можеха да виждат залива далеч под себе си. От близките до водата сгради се издигаше гъст дим.

— Не успяхме да ги спрем — рече Дърнинг, гледайки как бежанците напускат града. — Ала вие съумяхте да предотвратите експлозията, а аз предупредих Корнелиус, който вдигна тревога, така че спасихме доста животи.