Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 166

— Изглежда той точно това прави — спазва йерархията.

— Да, обаче има и друго. Започнал е да става упорит. След няколко месеца ще ставам император, не мога да позволя най-добрият ми генерал да иска твоето разрешение, за да му дам заповед.

— Ще говоря с него — измъчено каза Арчибалд, най-вече за да спре да чува гласа на Етелред. Ако дъртото копеле не бе такъв опитен войник, би се замислил над възможността да го предизвика, ала Етелред бе участвал в множество сражения, а Арчибалд се бе фехтувал единствено с тренировъчни мечове. Даже и да смяташе да се самоубива, нямаше да достави на Етелред това удоволствие.

— Ами Модина? — попита Етелред.

Споменаването на името й накара Арчибалд отново да се заслуша в разговора.

— Тя готова ли ще бъде?

— Да, така мисля — отвърна Салдур. — Амилия върши чудеса с нея.

— Амилия? — Етелред потропа челото си. — Тя не е ли онази слугиня, която ти повиши до главна имперска секретарка?

— Именно — рече Салдур. — Мислех си да я задържа и след сватбата.

— След сватбата няма да ни е нужна.

— Зная, но бих могъл да й намеря друго приложение. Тя се доказа като интелигентна и полезна.

— Прави каквото щеш с нея. Аз със сигурност не…

— Кралиците винаги се нуждаят от секретарки, дори и когато са омъжени — намеси се Арчибалд. — Разбирам, че ще поемеш пълен контрол над Новата империя, но тя все още ще се нуждае от асистент.

Етелред с объркано изражение погледна другия регент.

— Той не знае?

— Какво да зная? — попита Арчибалд.

Салдур поклати глава.

— Сметнах, че колкото по-малко хора са наясно, толкова по-добре.

— След сватбата — обясни Етелред на Арчибалд, — веднъж като бъда коронован, Модина ще претърпи нещастен инцидент — фатален.

* * *

— Всичко е уредено — докладва Нимбус. Ариста крачеше из стаята, а Модина седеше на леглото. — Осигурих му униформа. Тази нощ фермерът ще вмъкне Хилфред, скрит в кола със сено.

— Те ще я проверят ли? — попита Ариста, спирайки да кръстосва помещението.

— Вече не, спряха да претърсват за вещицата. Нещата се връщат към обичайния си начин. Познават фермера. Идва всеки трети ден от седмицата.

Ариста кимна и отново закрачи.

— Същата кола ще ви отведе призори. Ще излезете през градските врати. На кръстопътя ще има три коня, снабдени с храна, вода, одеяла и дрехи.

— Благодаря ти, Нимбус — Ариста прегърна дългуча, карайки го да се изчерви.

— Сигурна ли си, че това ще проработи? — попита Модина.

— Не виждам защо не — рече Ариста. — Ще направя, каквото и миналия път. Ще стана Салдур, а Хилфред ще бъде пазач от четвъртия етаж. Убеден ли си, че си взел правилната униформа?

Нимбус кимна.

— Ще наредя на постовия да отвори затвора. Ще грабнем Гаунт и ще напуснем. Ще наредя на серета да остане на пост и да не казва никому. Никой няма да узнае за липсата с часове, може би дни.

— И все пак не разбирам — Модина изглеждаше объркана. — Амилия каза, че в кулата имало тъмница, но че всички килии били празни.