Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 164

Ейдриън се изкикоти.

— Миналия път ти отне осемнадесет часа, точно след като рече: „Дай ми само минутка.“

— Би ли ми напомнил защо изобщо те взех? — попита Ройс, прокарвайки пръсти по релефните изображения на вратата. — А, ето.

Внимателно постави пръсти и натисна. Тежкият камък се плъзна навътре като по възглавница от въздух, завъртайки се безшумно. Над главите им се издигаха огромни катедрални сводове. Лъчи сутрешно слънце навлизаха през далечните тавански прозорци, разкриващи сложен лабиринт от мостове, балкони, арки и зъбчати колела. Някои бяха разположени хоризонтално, други стояха изправено. Едни бяха с размера на медна монета, а имаше и високи няколко етажа, по-дебели от къща. Някои се въртяха неспирно, тласкани от нагорещената морска вода. Повечето от колелата стояха неподвижно, чакайки. От механизмите идваше единственото движение. Те бяха и единственият източник на звук.

Ройс огледа обстановката.

— Празно — рече най-накрая.

— Така беше и последния път. Изненадан съм, че не са затегнали сигурността.

— Да, понеже едно-единствено проникване за векове налага поставянето на охрана.

— Утре ще съжаляват.

Откриха стълбите — ниски, плитки стъпала, построени за малки нозе. Ройс и Ейдриън прескачаха по няколко наведнъж. Приклякайки под ниските арки, Ейдриън почти трябваше да пропълзи през входа до Голямата стая. Така бе кръстил помещението при последната им визита. Стаята също беше обширна, но името бе дошло заради намиращия се вътре главен механизъм. Огромното зъбчато колело бе високо колкото кула на замък — а само една четвърт от него бе видима, останалото се губеше в пода. Бе поръбено с огромни зъбци, напомнящи бойниците на замък, само дето по-големи — много по-големи. Към него се допираха две други колела, на свой ред свързани с други такива.

— Превключвателят беше на върха, нали? — попита Ройс.

— Така мисля — да, там беше Грейвис, когато го намерихме.

— Добре, аз ще се заема с това. Ти се оглеждай.

Ройс скочи на едно от по-малките колела и закрачи нагоре по зъбците, сякаш бяха стълби. Заскача от едно на друго, дордето достигна голямото колело. То беше по-трудно за катерене поради мащабите си, ала за Ройс това не представляваше проблем. Скоро се изгуби от поглед, а няколко минути по-късно гръмко стържене на камъни отекна из помещението. От тавана се спусна огромен каменен стълб, който застана между два зъбеца, спирайки огромното колело.

Когато Ройс се върна, лицето му бе щастливо ухилено.

— Така бих искал да видя изражението на Мерик, когато мястото не се взриви. Дори и Гхазел да завладеят града, с месеци ще си чеше главата. Няма как да знае за този превключвател. Грейвис знаеше, само защото негов предтеча е бил сред архитектите на това място.

— А ние знаем, защото го сварихме на местопрестъплението — Ейдриън се замисли. — Смяташ ли, че Мерик може да е наблизо, очаквайки фойерверките?

Ройс въздъхна.

— Не, разбира се. На негово място нямаше да ме намериш на сто мили от радиуса на експлозията. Дори сега не искам да съм тук. Не се притеснявай, познавам го. Фактът, че планината няма да избухне, ще го побърка. Трябва само да намекнем правилните неща на неправилните хора и няма да е нужно да го търсим — той сам ще ни намери. Сега ела. Да видим дали ще открием какво е запушило комините, така че да пуснем отново механизма и да сготвим някой и друг гоблин.