Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 167

— На пода има тайна врата. Много хитро скрита, заключена със скъпоценна ключалка.

— Какво е скъпоценна ключалка?

— Скъпоценен камък, който поражда специфична вибрация. Доближен до вратата, той я отключва. Имах такава ключалка на стаята си у дома, а църквата използваше много по-сложна версия при вратите на затвора Гутария. Тук имат същия механизъм, а ключът е изумрудът в дръжката на меча на рицаря.

— Значи ще избягате тази нощ? — попита императрицата.

Ариста кимна. Модина сведе глава, в очите й се прокрадна тъга.

— Какво има? — попита принцесата.

— Нищо. Просто ще ми липсваш.

* * *

Ариста гледаше как слънцето залязва и усети как стомахът й се свива.

Глупост ли върша?

Бе планирала само да открие Гаунт, не да го спасява. След като знаеше къде точно се намира, трябваше да се прибере у дома, където Олрик щеше да прати Ейдриън и Ройс. Ала беше решила така преди — преди да срещне Хилфред, преди отново да открие Тракия, преди да се превъплъти в Салдур. Изглеждаше толкова лесно, че напускането без Гаунт се превръщаше в ненужен риск. Димът бе указал, че е жив, но дали това щеше да е така и след няколко седмици?

Беше сама с Модина. Не бяха разменили думи часове наред. Нещо измъчваше императрицата — нещо повече от обичайното. Модина бе упорита, нищо не можеше да я откаже, след като веднъж бе решила нещо. Очевидно сега бе решила да не говори.

Портите се отвориха и каруцата със сено влезе.

Ариста гледаше напрегнато. Нищо не изгледаше подозрително — нямаше насъбрали се пазачи, не се разнесоха викове — просто купа сено и бавно теглещо я магаре. Фермерът — възрастен мъж, спря при конюшните, разпрегна магарето и го поведе. Взирайки се в каруцата, тя не можа да се удържи. Планът бе да изчакат почти до зазоряване, ала не можеше да остави Хилфред да чака там. Едва дочака луната да започне да се издига над хоризонта, сетне се изправи.

— Време е.

Модина повдигна глава.

Ариста отиде в средата на стаята и коленичи.

— Ариста… — колебливо поде Модина.

— Какво има?

— Нищо… късмет.

Ариста се изправи и прекоси помещението, за да я прегърне.

— И на теб.

Императрицата поклати глава.

— Задръж го целия — на мен няма да ми е нужен.

* * *

Превъплътена в регент Салдур, Ариста слезе по стълбите, чудейки се какво искаше да изрече Модина. Ала нощната възбуда не я оставяше да се съсредоточи. Бе узнала, че можеше да остане в тази форма дълго време. Метаморфозата се разваляше по време на сън, но щеше да се задържи много по-дълго от нужното й тази нощ. Това й даваше по-голяма увереност. Макар все още да бе притеснена да не попадне на истинския Салдур, мисълта пак да види Хилфред не й даваше мира.

Сърцето й подскачаше, когато си помислеше, че ще поеме към Меленгар, отново придружена от Хилфред. Бе пътувала дълго и уморително, искаше най-сетне да се прибере у дома. Искаше да види Олрик и Юлиан, отново да спи в собственото си легло. Обеща си, че ще се отнася по-добре към Мелиса и реши да даде на камериерката си нова рокля. Вече бе съставила дълъг списък със зимни подаръци, когато пристъпи навън. Широкото лице на пълната луна осветяваше вътрешния двор, позволявайки й да вижда ясно, все едно е облачен ден. Тя се отправи към каруцата. Градината бе празна.