Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 163
Майкъл Дж. Съливан
— Време е — надви воя на вятъра Ройс. Заби клин, привърза въже към него и слезе.
Ейдриън изстена.
— Мразя тази част.
— Съжалявам, приятелче, нищо не мога да направя. Нишите са все оттам — Ройс посочи към прорезите от другата страна на дълбока пукнатина.
Ройс привърза въжето към ремъците си и се прикачи към Ейдриън.
— Гледай мен — каза му Ройс. Хващайки въжето, той затича по камъка. Достигайки края на процепа, скочи, залюлявайки се като махало. Прескочи на другата страна само на няколко инча от процепа, вкопчвайки се в камъка като буболечка върху листо. Бавно се повдигна и заби нов кол. След като привърза въжето, махна на Ейдриън.
Ако Ейдриън не успееше, щеше да се плъзне в нищото, където щеше да увисне безпомощно — и то ако въжето го задържеше. Силата на падането като нищо можеше да скъса нишките или да изтръгне кола. Напълни дробовете си със студен въздух, приготви се и затича. От другата страна Ройс се приведе към него. Достигна ръба и скочи. Вятърът захвърча край лицето му, замъглявайки очите му със сълзи. Удари се в стената достатъчно силно, за да види звезди. Усети кръв и се зачуди дали е изгубил предните си зъби. Опората се измъкна изпод пръстите му и той започна да пада. Ройс понечи да го сграбчи, но беше твърде късно. Ейдриън полетя надолу.
Спусна се около три инча.
Увисна на въжето, което партньорът му бе прикрепил в мига, когато Ейдриън се бе приземил. Боецът изстена болезнено, бършейки кръвта от лицето си.
— Видя ли? — викна в ухото му Ройс. — Този път мина
Продължиха да се изкачват нагоре, намиращи се в сравнителния завет на тристранните комини. Вече се намираха прекалено високо и Ейдриън виждаше единствено проблясващите светлинки на пристанищния град. Всичко друго бе потънало в мрак. Спряха да починат в една ниша, сетне отново продължиха нагоре.
Ройс се изкачваше все по-високо и по-високо. Ръцете на Ейдриън го боляха от стискането на въжето и от няколкото пъти, в които се бе плъзнал. Краката му, изтощени и слаби, потрепваха опасно. Вятърът бе немилостив. Завихрил се край комина, той с все сили се мъчеше да ги събори. Слънцето изгря и Ейдриън наближаваше ръба на изтощението си, когато най-сетне достигнаха моста. Бяха изминали две трети от пътя, но за щастие не им се налагаше да се изкачват до самия връх.
Изглеждащ тънък от земята, в действителност мостът бе дебел четиридесет фута. Повдигнаха се през ръба, изтеглиха въжета. Приседнаха в сенките, за да си починат.
— Ще ми се да видя Дърнинг да се покатери по
— Не смятам, че някой би могъл да го стори — каза Ейдриън. — Нито че ще е достатъчно луд, та да опита.
Дузини охраняваха портите при основите на кулата, ала мостът беше пуст. Смяташе се за невъзможно някой да проникне от върха, а студеният вихър караше работниците да стоят вътре. Ройс побутна високите каменни врати.
— Заключено? — попита Ейдриън.
Ройс кимна:
— Да се надяваме, че не са сменили комбинацията.