Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 162

— Тук ли беше? — попита Ройс, спирайки се и изучавайки основата на кулата.

— Че откъде да знам? — отвърна Ейдриън, чиито очи се плъзгаха по южната кула. Тя закриваше всичко друго — солидна черна стена, в която се разплискваше лунната светлина. — Така и не мога да разбера защо дребосъци са строили такива гигантски неща.

— Може би компенсират — рече Ройс, отпускайки няколко дължини въже.

— По дяволите, Ройс, оттогава минаха осем години. Бях в по-добра форма. Бях по-млад, а ако си спомням, заклех се никога да не го правя отново.

— Затова не трябва даваш клетви. Сториш ли го, съдбата моментално запретва ръкави да ти ги затъкне в гърлото.

Ейдриън въздъхна, отметнал глава:

— Височка си е кулата.

— И ако джуджетата все още я поддържаха, щеше да е непревземаема. За наше щастие не е така. Трябва да се радваш — изминалите осем години са я разяли допълнително. Ще е по-лесно.

— Това е гранит, Ройс. Той не ерозира кой знае колко за осем години.

Ройс не каза нищо, продължавайки да се занимава с въжето, сетне провери ремъците и си нахлузи шиповете за катерене.

— Помниш ли, че миналия път за малко да падна?

— Сега не стъпвай там.

— А думите на красивата дама от селото? Една светлина ще угасне?

— Или се покатерваме, или оставяме мястото да гръмне. Оставяме мястото да гръмне — Мерик печели. Мерик печели — бяга и не намираш Дигън Гаунт.

— Въобще не съм си представял, че толкова се интересуваш дали ще намеря Гаунт — Ейдриън отново повдигна глава към кулата. — Поне не чак толкова.

— Честно ли? Изобщо не ме е грижа. Цялото ти това приключение е една глупост. И като намериш Гаунт, после какво? Ходиш подире му като негов телохранител през остатъка от живота си? Ами ако той е като Белънтайн? Това забавно ли ще е? Убеден съм, че ще е вълнуващо, тъй като всеки мечоносец ще иска да го убие, но кого го е грижа? Няма награда, няма смисъл. Гузен си — това мога да разбера. Избягал си от баща си и не си могъл да се извиниш. И заради това трябва да захвърлиш остатъка от живота си, ставайки нечий иконом? Заслужаваш много повече.

— Някъде в тези думи май имаше комплимент, така че ти благодаря. Но ако не правиш това, за да ми помогнеш да открия Гаунт, защо тогава?

Ройс поспря. Извади шапката на Уесли от една чанта. Сигурно я бе свалил, преди да напуснат кораба.

— Той си рискува кожата за мен три пъти. Последният докара смъртта му. Няма начин тази крепост да бъде вдигната във въздуха.

* * *

Даже в мрака Ройс намираше места за ръцете и краката си, които Ейдриън не би видял и посред бял ден. Пълзеше по кулата като паяк, докато не достигна до първата ниша. Там заби началната опора и пусна въже към Ейдриън. По времето, когато последният се изкачи до нея, Ройс вече забиваше следващия кол и му отпускаше нова дължина. Продължиха да се изкачват така, откривайки незначителни пукнатини, където хилядите години разруха бяха разкрили спойките между блоковете. Вековните процепи позволяваха на Ройс да се катери по онова, което нявга е било гладък, лъскав камък.

Два часа по-късно дърветата под тях приличаха на дребни храсталачета, а ледените ветрове ги шибаха като лястовици в плевня. Бяха преодолели само една трета от пътя.