Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 161

— Не вулкана — системата — продължи Ейдриън. — Има главен превключвател, който е свързан с цялата верига. Бъде ли дръпнат, крепостта спира да задържа налягане, вулканът започва да се освобождава сам. Така няма да може да спре инвазията, но няма и да се взриви.

— Това с какво ще помогне?

— Ако не друго, поне ще предотврати вдигането на града във въздуха. Когато черните платна се появят, хората ще имат време да се евакуират, може би дори да организират защита. Щом изключим системата, двамата с Ройс можем да пропълзим в комините да видим какво е направил Мерик. Ако успеем да ги отпушим навреме, ще можем отново да включим главния превключвател и да изпържим армада изненадани гоблини.

— Ние можем ли да помогнем с нещо? — попита Банър.

— Не и този път — каза му Ейдриън. — Можете ли да се оправите с кораба сами?

Уайът кимна.

— Трудно ще бъде без мачтови, но ще измислим нещо.

— Добре. Тогава изчезвайте оттук, преди флотилията да е довтасала. Ти беше добър помощник, По. Навъртай се около Уайът и един ден ще станеш капитан. С това трябва да се справим сами.

* * *

Според легендите джуджетата бяха съществували векове преди появата на хората. По времената, в които джуджета и елфи се борели за надмощие, първите имали могъща и достойна нация, управлявана от джуджешки крале, със собствени закони и традиции. Това били златни времена на огромни пиршества, възхитителни постижения и могъщи герои. Сетне елфите спечелили войната.

Силата на джуджетата била разрушена завинаги, а появата на хората погубила и малкото останало. Макар джуджетата да не бяха поробени като елфите, човеците не се доверяваха на синовете на Дром. Страхувайки се от появата на обединено джуджешко кралство, хората бяха изгонили брадатите дребосъци от родната им Делгос, свеждайки ги до преследвани номади. Въпреки ненадминатите джуджешки умения, хората не им позволяваха да се събират на прекалено големи групи. И джуджетата се бяха научили да се крият. Някои приемаха човешките нрави и обичаи, опитвайки се да се слеят. Културата им бе унищожена от вековете, малко бе останало от някогашната им слава — с изключение на разказваното от камъните. Много малко джуджета — и още по-малко човеци — притежаваха въображението да си представят времена, в които джуджетата са владеели половината свят. Освен ако в момента пред очите им не се издигаше Дръминдор — каквато бе ситуацията с Ройс и Ейдриън.

Светлината на залязващото слънце обливаше гранитната скала, карайки я да засияе като сребро. Стените се издигаха на стотици футове, изникнали от планинските скали. В далечината арката на двойните кули изглеждаше тъничка. Върховете им леко димяха, изпускайки черен пушек. Породената от него мъгла се виеше високо. Мащабите на крепостта спираха дъха.

Разполагаха само с една нощ и следващия ден да повторят същия номер, който бяха изпълнили преди години. Нощта бе паднала по времето, когато вече бяха купили необходимото снаряжение. Измъкнаха се от града и закрачиха по козите пътеки, отвели ги в основата на самата крепост.